16.08.2012 г.

Интервю на Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, за Нова телевизия, „Здравей, България"- 16.08.2012
Водещ: Какво се случва с БДЖ, кога доходите ни ще настигнат високите цени и как ще бъдат спасени общините, изправени пред фалит? В студиото на „Здравей, България" е заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. Добро утро.
Владислав Горанов: Добро утро.
Водещ: Добро утро. Започваме с една статия от в. „Монитор", която умишлено пропуснахме в прегледа на печата, за да ви попитаме какво ще се случва от там нататък, защото БДЖ и финансовото министерство са основни действащи лица в новините през последните няколко месеца. „Железниците получиха субсидиите за юли. БДЖ дава почивни бази на държавата. Холдингът има хиляда имота из страната. Почивните бази на БДЖ ще бъдат прехвърлени на държавата като целта е да се обезпечи отпуснатата на холдинга субсидия". В публикацията се твърди, че във вторник Министерството на финансите е привело 14 милиона лева на БДЖ и това е субсидията за месец юли. Така ли е и какво ще правите тези имоти?
Владислав Горанов: Да започнем от там - за субсидията и защо тя беше преустановена. От 2010 година по необясними за нас причини холдинг БДЖ твърдеше, че се справя с финансовите потоци, които има, но не успяваха да погасяват задълженията си по заемите от 1995 и 1996 година за оздравяване на железниците, които трябваше държавата да плаща. За този период те ни дължат над 24 милиона. Ние се принудихме през месец юли да покажем на управлението на компанията, че тези средства, които така или иначе не са предвидени в бюджета, трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани и активирахме механизъм, с който да запушим недостига в републиканския бюджет, който се появява заради това, че на нас ни се налага да платим тази сметка. 14-те милиона, които задържахме за юли, остават задържани. Трансферът, който направихме през месец август е трансферът за месец август. В този смисъл тепърва ще продължат консултациите с ръководството на Министерството на транспорта с на БДЖ как те смятат да продължават да водят дружествата до края на годината, тъй като пак казвам дебатът с какво да бъде подпомаган финансово холдинг БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) се води в рамките на съставянето на бюджета.
Водещ: Тоест ръководството на БДЖ не е разбрало, че това са парите за август, а парите за юли са спрени?
Владислав Горанов: Ръководството на БДЖ трябва много добре да съзнава, че са необходими допълнителни усилия, за да може то да се справя, без да създава допълнителни затруднения за републиканския бюджет, което е гарант за заемите на компанията. Близо 200 милиона е годишната субсидия само на холдинг БДЖ. Ако сумираме субсидията, която държавата дава за железници като цяло, това са около 400 милиона лева. Ако го разделим на броя на жителите на България - 50 лева средно на година на човек се пада, независимо дали полза инфраструктурата или не. Ние не отричаме важността на железопътния транспорт, но трябва мениджмънтът на дружеството да осъзнае, че не може да представя сметки на правителството и то да ги плаща, без да полага необходимите усилия да балансира финансовите потоци на дружеството. Тоест те, без да дойдат и да кажат - вижте какво, ние няма да си плащаме този заем, той ще трябва да бъде приспаднат от нашата субсидия, те от 2010 година спират въобще да го плащат и тогава на нас ни се налага да активираме държавни гаранции и по този начин да увеличаваме на практика, без това да е гласувано в Закона за бюджета, субсидията. Един вид извиване на ръце на финансовото министерство, което от една страна противоречи на закона за държавния бюджет, от друга страна е силно неприемливо от гледна точка на нормалното управление на която и да е компания.
Водещ: Тоест те парите си за юли месец така или иначе няма да ги получат. Сметките ще излязат криви.
Владислав Горанов: Засега трансферите са възобновени, месечните трансфери ще продължат до края на годината с темповете, с които са вървели досега. Юлската субсидия засега, тъй като възможностите на бюджета не позволяват нейното предоставяне, в момента от 24-те милиона, които те ни дължат, десет остават непокрити. Засега тези юлски трансфери не са приведени и дебатите там продължават.
Водещ: Казвате, че това положение е от 2010 година. Защо чак сега се стига до неговото, така да се каже, публично обявяване, разрешаване, спиране на субсидии? Две години не е ли могло да има малко по-добър диалог, за да не идваме в тази ситуация, в която се намираме в момента?
Владислав Горанов: Няма да издам тайна, ако кажа, че натискът за реформи от страна на Министерството на финансите върху железниците не е спирал и лично вицепремиерът Дянков в 2011 година на крак ходи няколко пъти в сградата на холдинг БДЖ, за да провокира макар и минимални стъпки в посока оптимизация. Разбира се, много работа се свърши от там, ни не отричаме приноса на сегашното ръководство на холдинга, но очевидно това не е достатъчно, след като излизат сметки, които те не могат да обслужват и по този начин застрашават цялото финансово управление на бюджета.
Водещ: Откакто сте обявили, че ще спирате финансирането на БДЖ, за да изплащате техните заеми, няколко пъти се чува, че „Пътнически превози" може да фалират. Не се ли страхувате, че може държавата да остане без железница, налагайки тези мерки?
Владислав Горанов: зависи какво имаме предвид под железница. В цяла Европа и в Българя от години железният път, инфраструктурата е разделена от състава, който се движи отгоре върху нея, така че много отдавна е трябвало примерно „Товарни превози", които с икономическата криза търпяха все повече и повече неблагополучия, да бъдат подложени на приватизация. И аз се надявам до края на годината това да се случи. Но кажете ми как изглежда холдинг, който дължи 700 или 800 лева? Тоест това действащо предприятие ли е, действаща компания ли е и кой трябва да плат тази сметка? За сравнение - това е близо един процент от брутния продукт. Ако трябва да го мерим с някакви други съпоставки този размер на дълга, виждаме, че години наред железницата съществува за сметка на всички нас без дори да дава някакво средно ниво на качества, което да се ползва от хората.
Водещ: Само още един въпрос. Какво ще правите тези хиляда имота, които БДЖ ще ви дадат на базата на тези задължения?
Владислав Горанов: БДЖ наистина има доста имоти. Ние не казваме, че ще вземем хиляда имота. Ние разглеждаме имоти, с които, така както е нормалната логика с всеки един длъжник, който не си плаща сметките, да ги вземем в полза на държавата. Те ще бъдат предоставени примерно директно на големи общини, вчера имахме разговор с кмета на Пловдив, който проявява интерес.
Водещ: Тоест вие, взимайки имотите от БДЖ, ще помогнете на отделни общини, ще им ги дадете за стопанисване?
Владислав Горанов: Най-малкото тези имоти, които представляват интерес за определени региони, местни власти или на териториални агенции, които имат регионални звена, ще бъдат по-полезни, отколкото да стоят неоперативни и без да носят някаква полза за дружеството.
Водещ: Вчера в това студио министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, да сменим малко темата, потвърди желанието си да се опита да убеди финансовото ведомство, че има нужда от диференциране на ставка за лекарствата в страната. Това бил механизъм да се намали още повече цената на медикаментите и то на повече лекарства, отколкото сега в момента успяха да бъдат понижени. Има ли шанс това нейно искане изобщо?
Владислав Горанов: Ако финансовата политика и фискалната политика в една нормална държава се координира от финансовото министерство, това няма как да стане. Тоест нашата позиция е категорична, тя е последователно налагана през всички години. Първо, подобна мярка не е безспорна от гледна точка на прокламирания ефект. Свидетели сме как, когато се диференцира ставката на туристическото настаняване, може би в първата година се усети някаква разлика в цените между груповите настанявания и индивидуалните, защото когато тя се въведе, имаше такава разлика, малко след това тя изчезна. И по-скоро едно подобно намаление в първите няколко месеца би дало някакъв краткосрочен ефект, след това ще премине в полза на производителите и търговците на медикаменти. Не бива да се забравя, че същият този данък „Добавена стойност" е източник на бюджета, с който той финансира политиките, които се извършват, в това число и в сферата на здравеопазването. Така че, ако искате да затворим тази тема, да коментираме и храните, където също се дискутираше желание за намаляване на ДДС - не.
Водещ: Категорично.
Владислав Горанов: Гарантирана ставка за промяна на ДДС, доколкото зависи от правителството. Още повече, в края на краищата, хубаво е да се има предвид, че финансовият министър в това си качество рядко говори за специфични медицински дейности, хубаво е здравният министър да не говори за данъци.
Водещ: Нека да преминем към една друга тема, с която доста присъствате медиите последните дни - финансовото състояние на общините в момент, в който съм сигурна, че вече сте на финалната права на съставянето на бюджета за 2013 година. Колко от общините в България са много зле, с най-големи проблеми и какво смятате да правите с тях, какво ще предвиди бюджетът за тях за следващата година като подпомагане?
Владислав Горанов: Механизмът, който представихме за оценка на общините в продължение на опита да направим финансовото състояние на държавата като цяло по-прозрачно - в началото на юли месец ние стартирахме една инициатива, с която Министерството на финансите ежедневно предоставя на своята страница плащанията, които извършва държавата. От началото на август това стартира и по отношение на всички министерства, които дават пълна информация за разходите си за деня и за своите второстепенни системи. Досега толкова обемна и редовна информация, каквато предстои да бъде публикувана всяко тримесечие по отношение на финансовото състояние на общините не е предоставяна. Тя ще помогне не само на Министерство на финансите, което така или иначе винаги е разполагало с нея и на гражданите да се ориентират къде стоят техните кметове, къде стоят местните им власти.
Водещ: Колко са сериозно затъналите общини в България?
Владислав Горанов: За радост, общините са по-скоро добре. Тенденцията е за намаляване на просрочените им задължения. Но, разбира се, има общини, които през годините са натрупали доста задължения, натрупали са доста диспропорции.
Водещ: Да, например Видин. Там беше, там е една от доста невралгичните точки на България.
Владислав Горанов: Видин наистина има доста проблеми. Предишни кметове са, това, което поне ние сме виждали...
Водещ: Каква е светлината в тунела там? Ако можем да говорим за такава светлина, защото нямаха и ток доста време, доколкото знам.
Водещ: Или и тях ще ги накажете като БДЖ?
Владислав Горанов: Това, което искам да подчертая е, че информацията, която предоставихме за финансовото състояние на общините, има идея да покаже действително какво е то, а не да наказва която и да било община. Механизмът за определяне на трансферите към отделните общини се запазва такъв, какъвто е през последните години в Закона за бюджета. Тоест, ако по някакъв начин информацията, която предоставяме и ще продължим всяко тримесечие да представяме, ще бъде използвана от страна на правителството, тя ще бъде по-скоро доколкото е възможно да се предвиди механизъм за стимулиране на доброто финансово управление, отколкото за наказване на лошите. В една демокрация, каквато надявам се вече да сме изградили за последните повече от 20 години, надявам се, когато хората разполагат с информация как са управлявани, да могат сам да наказват или да поощряват местните власти.
Водещ: Да не гледаме само в черни краски. Кои са отличниците, кои са общините, които бихте дали за пример и се справят най-добре в България?
Владислав Горанов: Традиционно добри са големите общини, в които има концентрация на икономическа активност. Разбира се, и много добра община с лошо управление може да бъде свалена на колене. Разбира се, най-добра в комплексната оценка, която сме представили за 2012 година, е община Бургас.
Водещ: Разбира се.
Владислав Горанов: В същата група са Русе, Стара Загора. Има и други общини. Пак казвам, нормално е в тази група на общините с над 50 000 жители, икономически активните райони, със струпване на бизнес вътре, със струпване на икономическо активно население, да са в по-добро финансово състояние. Въпреки че оценката, която ние даваме, мери съотношения на отделни финансови показатели, така че тук е важно не само размерът на общината (затова и най-добрата община не е от големите, в случая Шабла) показва...
Водещ: Тя как се ръководи.
Владислав Горанов: ... да, разбира се, показва съотношението между отделни финансови показатели.
Водещ: Вчера четох един анализ, според който двойкаджиите в тази класация са всъщност общини, чиито кметове не са от ГЕРБ. Има ли политически принцип при това оценяване?
Водещ: Има ли съотношение някакво?
Владислав Горанов: Едно от положителните неща на числата е, че те са обективни. Безспорно, ако се гледат показателите, които са избрани и начинът, по който те са миксирани, винаги могат да се водят много сложни теоретични дебати защо е избран този показател, не е избран друг, не е избран втори, не е избран трети. Нека да натрупаме няколко тримесечия, за да видим дали големите градове, в които са по-успели и вероятно по тази причина са гласували за ГЕРБ, запазят това си състояние. Аз не виждам никаква политика, ние не сме го търсили като цяло. София не е на първо място всъщност даже. Има и много други кметове на ГЕРБ. Така че ГЕРБ преобладаващо спечели местните избори не е тема за спекулация.
Водещ: Всъщност една от зле представящите се общини е с кмет на ГЕРБ - Дупница.
Владислав Горанов: Факт. Но за там трябва да се отчете, че когато кметът на ГЕРБ участваше в предизборна кампания, състоянието на общината беше такова, че учителите не бяха получавали от два месеца заплатите си. Задълженията на общината са се подобрили и финансовото състояние от тези последни осем-девет месеца в пъти, да подчертая. Но така или иначе е факт, че има и кметове на ГЕРБ, които са управлявали неблагополучно. Видинският кмет примерно, който в предния мандат ръководеше община Видин, е пример, че понякога и издигнати от ГЕРБ кадрови решения правят грешки във финансовто управление.
Водещ: Хубаво е едно такова признание. Като говорим за конкретни примери обаче, много често, когато се споменаваше финансово министерство и въобще ресора пари, ставаше дума за щетите п ри земетресенията в Перник. Тамошната кметица няколко пъти медийно се закани да съди държавата и управлението на държавата в международен план заради това, че не са изплатени всички полагаеми й се суми. Има ли там някаква яснота? Дадените пари тези, които са обещани ли са, за след земетресенията и възстановяването на нормалния живот на хората в Перник?
Владислав Горанов: Това не може да се припише като пряк въпрос на Министерството на финансите, но това, което мога да ви кажа е следното - всички средства, които са одобрени от Комисията за възстановяване и подпомагане към МС, тя е органът, който разпределя на база на оценка за действителните нужди и на база на оценка за щетите, където и да стане авария или някакво природно бедствие като в случая, всички средства, одобрени от комисията се предоставят.
Водещ: Тоест от Министерството на финансите на базата на официалните данни, които са предоставени, няма забавяне на финансирането?
Владислав Горанов: Категорично. Всички средства, одобрен от Комисията за възстановяване и подпомагане, са предоставени. В петък ще има отново събиране на същата комисия, на което ще бъдат предоставени вероятно още средства. Така или иначе, пак казвам, забавяне, в смисъл одобрени средства да не са стигнали до жителите на Перник или до общината за ремонт на инфраструктура, не ми е известно да има.
Водещ: С днешна дата доколко европейското финансиране помага на държавното такова и научиха ли се българите да се обръщат и към този източник на финанси?
Владислав Горанов: Трябва да ви кажа, че за радост, въпреки че сме към края на програмния период, 2013-а той свършва, началният стадий, пред който минахме със спирането на еврофондовете в предното правителство, с многото неблагополуичия е зад гърба ни и всички оперативни програми работят на пълни обороти. Даже за някои от тях се налага бюджетът да осигурява огромно по размер авансово финансиране, за да може да се напасне темпото на усвояване, за да можем да се справим в рамките на програмния период. В момента мога да кажа, че с малки изключения за големи инфраструктурни проекти в областта на околната среда, всички други оперативни програми вървят много добре. И най-вече, ако гледаме добрия пример на нашите северни съседи, ние нямаме нито една спряна оперативна програма и се надявам усвояването на бъде доста над предварителните очаквания.
Водещ: Има ли вече яснота, да минем на една тема, която голяма част от нашите зрители очакват с нетърпение, има ли вече яснота на какъв принцип ще бъдат увеличени точно пенсиите и няма ли инфлацията да изяде предварително увеличението предвид предстоящия скок и на горивата, и на цените на основни храни, стоки и продукти?
Владислав Горанов: Аз гледах внимателно дебата с ваши зрители, който проведохте преди да дойда във вашето студио. Има много обективни процеси по отношение на цените. Това ваше предвиждане, че цените на петрола ще вървят нагоре. Когато и да ...
Водещ: То не е наше предвиждане.
Владислав Горанов: ... когато и да го кажете все ще е вярно. Има процеси свързани с цената на енергията въобще в света и с цената на храните, която категорично е само в една посока, в посока...
Водещ: Нагоре.
Владислав Горанов:...в посока нарастване. Въпросът е с какви темпови и доколко то няма да бъде предизвикано шоково от някакви неблагополучия в световен мащаб, които да поставят на изпитание нашия потребител.
Водещ: Както в случая със зърното в момента.
Владислав Горанов: Подобна криза имаше и преди няколко години, когато в Русия отново имаше огромна криза. Тогава Путин забрани износа. Хубавото е, че няма да се стигне до дисбаланс от типа въобще да няма зърно в България - и на това сме били свидетели преди години. Пак казвам, за съжаление в пазарната икономика правителствата имат изключително ограничен ресурс за регулиране на цените и това по-скоро е за добро. Минахме през период, в който държавата се опитваше да регулира цените, видя се, че не е най-успешния модел. Нашата роля е по-скоро да се опитаме да защитим най-уязвимите групи от българските граждани - социално слабите и пенсионерите, затова и дебата по отношение на пенсиите е толкова чувствителен в последните седмици. Ние наистина смятаме да направим увеличение на пенсиите в 2013 година и така вървят нашите анализи и нашите сметки. Изпреварващо увеличението, което би трябвало да се случи, ако само се увеличат пенсиите с инфлацията.
Водещ: А принципа, по който ще бъдат увеличавани пенсиите ясен ли е вече?
Владислав Горанов: Принципът ще бъде, ако говорим за моето експертно мнение, аз съм по-скоро за пропорционално увеличение, а не за диференциран подход при нарастването на пенсиите. Но пак казвам, този дебат не е завършил и в момента по-скоро очертаваме рамката на бюджета за 2013 година и анализираме възможностите доколко ресурс за подобно увеличение може да бъде насочен.
Водещ: Кои ресори могат да разчитат на малко по-разширен, малко по-висок бюджет през 2013 година, имате ли вече основните насоки?
Владислав Горанов: Пенсиите са достатъчно голямо предизвикателство и едва ли ще останат много допълнително средства за други политики. Но традиционно ще има ръст в...
Водещ: Традиционна здравеопазване, образование искат повече пари винаги.
Владислав Горанов: Ръст ще има и в здравеопазването, и образованието, може би не с темповете в образованието, с които те очакват. И разбира се, преобладаващия ресурс, тъй като едно увеличение на пенсиите изисква стотици милиони, ще отиде в тази посока.
Водещ: В последните няколко дни се получи един диалог в ефира на Нова телевизия между Български лекарски съюз - НЗОК - Министерство на здравеопазването за трансферите помежду им и за това, че новия парламентарен сезон ще започне именно с темата за тези трансфери. Вие имате пряко отношение към тези средства, които преминават помежду им и към това, което трябва да бъде законодателно като промяна още в първите дни на септември месец, за да може да бъде ясно кои пари къде отиват и да няма някакви съмнения, че те потъват.
Владислав Горанов: Пари бюджетни в този смисъл, в който те се движат максимално публично и прозрачно, няма как да потънат. Конституционният съд със свое решение, без да го коментирам по съдържание, забрани да се правят повече трансфери от касата към министерството. В този смисъл няма кой знае каква тема за дебат в парламента. Разходите на Министерството на здравеопазването ще продължат да се извършват до размера, който са утвърдени в Закона за държавния бюджет, със същия размер ще се извършват и разходите утвърдени със закона за бюджета на държавно осигурителната каса, без обаче забранения вече, обявен като противоконституционен трансфер между двете институции.
Водещ: Тоест темата не е толкова широка колкото излиза?
Владислав Горанов: Темата за Министерството на финансите не стои.
Водещ: Две думи само да коментирате - промоцията на земеделското министерство с веригите магазини, защото одеве казахте, че държавата върху контрола на цените не бива да се меси?
Водещ: Не е добър регулатор.
Владислав Горанов: Лично мое мнение е, че всеки опит за изкривяване на пазара се връща върху потребителите по един или друг начин. Тоест за мен подобна мярка може да изиграе месец-два ефект и тя или ще се върне като при диетите, при които рязко отслабваш и после рязко напълняваш, или ще се пренесе по веригата към производителите и ще намали техните печалби.
Водещ: Бомба, която скоро ще избухне ли във финансов аспект ли е БДЖ коментирахме със заместник-финансовия министър Владислав Горанов.
 

Видео