12.07.2010 г.

СИМЕОН ДЯНКОВ: ХАРЧЕТЕ СМЕЛО! ЗАПЛАТИ, ПЕНСИИ И ДАНЪЦИ НЕ ПИПАМЕ

Със Симеон Дянков, министър на финансите, разговаря Румяна Денчева, в. „24 часа":

- "Затлъстяла" ли е въпреки кризата държавата, г-н Дянков? Според депутата Асен Агов излиза, че и вие пазите статуквото българският данъкоплатец да издържа разплута администрация и широкопръста държава, която харчи много. Така ли е?

- Тази оценка щеше да бъде вярна, ако не бяхме предприели съкращенията в държавната администрация. Ние сме първото правителство от много време насам, което не създава нови агенции, комисии, комитети и съвети. Ние не откриваме позиции, само за да назначим наши хора на тях.

Напротив. Да ви дам пример с министерството, за което отговарям - за по-малко от година администрацията му бе свита с 19%. И когато говорим за оптимизация, това не означава механично рязане, а преструктуриране - по-малки, гъвкави, добре координирани и работещи системи. Да, държавата може да харчи и по-малко. Моята позиция е много ясна и ще продължа да я отстоявам - пари срещу реформи.

- Но противно на очакванията, че бюджетната актуализация ще свие разходите и ще вдига приходи, стана обратното - повече разходи и лениви приходи. Как ще запълните дупката от 3 млрд.лв.? Догодина пак ли сме на дефицит?

- Съкращавахме разходи солидарно. В това, което вие наричате ленива приходна част, повечето от приходите отиват за погасяване на стари задължения. Агенция "Митници" 7 месеца работи, за да погасява натрупани задължения от 2006 г. насам - близо 200 млн. лева. Излезе проблем и с възстановяването на акциз за внос на стари автомобили - за около 130 млн. лв. При НАП ситуацията е същата, но с натрупаното ДДС. В момента невъзстановеният данък е 230 млн. лв., което е най-ниското ниво от 3 години насам. Що се отнася за догодина, изискванията на ЕК за дефицит за страните-членки са ясни и ние ще се съобразим с тях. Да, дефицит ще има, но той ще е под 3 процента.

- Защо не се съгласихте да дадете повече пари за борба с комарите, за култура, общини, филмопроизводство, болни, образование, наука... Всичко ви бе искано по време на парламентарния дебат. Как се чувствате, когато министри, депутати, пациентски организации, лично ви молят за пари?

- Мисля, че вече ви отговорих - пари само срещу реформи. Ролята на финансовия министър е да ползва еднакви критерии спрямо всички. Тези пари не са мои. Това са парите на всички, които плащаме данъци. Всеки иска повече, важното е да преценим колко да даваме и за какво, така че да не ощетяваме едни за сметка на други.

- Обещахте да обясните за какво кабинетът, т.е. вие, без санкция на парламента ще похарчи близо 2 милиарда лева от т.нар. оперативен резерв. Но аз лично не чух да го правите.

- Санкция на парламента има и това е гласуваната актуализация. Тези пари няма да се харчат непрозрачно. Разходите ще бъдат разписани с постановления на Министерския съвет. Част от тези средства ще отидат за солидарно разпределяне на тежестта от кризата - за социално слабите, пари за здравеопазване. С друга ще покриваме плащанията по анексите. Осигуряваме повече пари за инвестиции в инфраструктура - това са вложения, които ще имат дългосрочна възвращаемост.

- Наскоро опитахте да успокоите хората - призовахте ги да отидат на море и обещахте през септември да усетят края на кризата по джоба си. Това означава ли вдигане на пенсии и заплати, или по-скоро - невдигане на данъци и осигуровки?

- Означава, че няма да вдигаме данъци и осигуровки, няма да намаляваме пенсии и заплати. Смятам това за един от най-големите ни успехи. Достатъчно е само да погледнете какво става при нашите съседи и в повечето държави от ЕС. Почти всички вдигнаха данъците - преки и косвени, намалиха заплатите в държавния сектор, намалиха пенсии, дори в Румъния се появи идея за данъчно облагане на пенсиите.

Ние ясно си даваме сметка, че увеличаването на данъчната тежест и намаляването на заплатите ще се отрази зле на потреблението, а от тук - и на икономиката като цяло. Целта ни е да поощряваме хората да произвеждат, да продават и да купуват и така колелото да се върти - сами да си помогнем да излезем от кризата, а да не слагаме прът в колелото. Преди дни и премиерът каза, че данъците няма да се вдигат и догодина.

- Защо тогава не друг, а от ГЕРБ заговориха за данъчни промени. Непрекъснато тече информация, че се обсъжда отмяна на плоския данък, за необлагаем минимум. Навремето идеята за бягство от плоския данък лично на вас ви се стори "малоумна". Какво се случи, та сега се подновява този разговор?

- Плоският данък няма да се пипа. Това е моята позиция. Ние плуваме в бурно море. За да сме стабилни насред бурята около нас ни трябва кораб със здрав корпус. Този корпус е данъчната ни система, каквато е в момента, и не смятаме да я променяме.

- Осигуровките пак са на кръстопът. На къде ще тръгнат - нагоре, надолу или просто във фризера? Ако използвам вашата метафора - във фризера. България е сред първите страни в ЕС по ниска данъчно-осигурителна тежест. Фактите показват, че политиката ни в това отношение е правилна. А щом нещо работи, то не трябва да се разтуря.

- Наскоро се върнахте от лична среща с Оли Рен в Брюксел заради бюджетния ни дефицит. Показахте му едни анекси, които разтърсиха финансите на държавата. Кои са те?

- Не искам отново да се връщам назад и да правя паралели с управлението на тройната коалиция. Има един безспорен факт. И той е, че тогава комуникацията с Брюксел куцаше. Нямаше обратна връзка от страна на България, не всичко бе ясно. Затова може би го има този остатъчен момент - че България не всичко казва, или че не го казва както трябва. При нас думата "прозрачност" не е клише - ние търсим и искаме истински прозрачна политика. Затова и ходих в Брюксел да се видя лично с Оли Рен и да изясним нещата. Тези проверки са полезни и за самите нас. Ако крием факти, това означава, че лъжем най-вече себе си. Очакваме проверките септември и няма от какво да се притесняваме.

- Смятате ли, че беше грешка бързането ни към еврозоната. Май не, след като обявихте нова дата за догодина?

- Знаете, че има две стъпки към еврозоната и първата е да влезем в така наречената "чакалня". Естония вече го направи въпреки кризата. Затова не смятам нашия стремеж за грешка. Ползите за икономиката са ясни и сме ги коментирали много пъти. Рано или късно България ще влезе в еврозоната. Добре е да го направи по-рано. Това е и цивилизационен избор.

- Защо не спира да се говори, че столът ви се клати, и ще ви махнат от екипа? Дори и след като премиерът лично ги опроверга...

- Вероятно защото създавам проблеми на някого. Настъпвам интереси. Но това ми е работата и след като някои много искат да си отида, значи си я върша добре.

- Ще има ли рокади по върховете на митници и НАП?

- Няма да има смени на ръководители нито в митниците, нито в НАП. В момента вниманието ми е насочено към увеличаване на приходите.

ВИЗИТКА

Роден на 13 юли 1970 година

Семеен, има двама синове

Завършва езикова гимназия в град Ловеч

Става магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет

От 1995 година започва работа в Световната банка - главен икономист по финанси и частно дело

Водещ автор на годишния обзор на банката - World Development Report 2002.

Един от 100-те най-цитирани икономисти в света. Директор на научен център в Харвард