02.05.2012 г.

Владислав Горанов, зам.-министър на финансите в интервю за вестник „Телеграф"

Г-н Горанов, защо се спряхте на варианта да се индексират пенсиите само с инфлацията, а да не се взема предвид и производителността на труда, каквито бяха намеренията?
 - Още в края на миналата година в Кодекса за социално осигуряване бе предвидено, че пенсиите ще нарастват от 2013 г. с индекса на потребителските цени от предходната година. Така че не бива да се смята, че има някаква изненада или смяна на позицията в тригодишната бюджетна прогноза, която е разработена съобразно действащото законодателство. Това, което се коментираше от министър Симеон Дянков и министър Тотю Младенов, е израз на намерения, ако такава възможност се появи - да бъде преразгледана формулата и да се включи освен компонент, компенсиращ загубата на покупателна способност, и допълнителен компонент. Но пак казвам, следващата година разчетите са правени при осъвременяване на пенсиите с размера на инфлацията.

От какво зависи дали ще има допълнително увеличение?
 - Зависи от развитието на икономиката и постъпленията в бюджета. Разходите за пенсии са един доста сериозен ресурс. 1% нарастване на пенсиите струва над 70 милиона годишно.

Производителността на труда ли е допълнителният компонент, за който говорите?
 - Възможни са различни модели за увеличение.

С какъв процент се очаква да бъдат индексирани пенсиите от средата на следващата година?
 - Така, както върви икономиката, процентът ще бъде под три, тъй като инфлацията за 2012 г. според мен ще се ограничи до такива размери.

Ако има и допълнителна възможност за увеличение на пенсиите, за какъв процент говорим?
 - Засега не се предвижда такова увеличение, но изпълнението на бюджета за 2012 г. ще покаже.

Кога се предвижда увеличение на бюджетните заплати?
 - Увеличение в размер 7 на сто е предвидено за началото на 2015 г. Тогава най-рано фискът може да си позволи увеличение на заплатите. Дотогава основната ни цел и приоритет ще бъде постигане на балансиран бюджет.

На калпак ли ще е увеличението или според заслугите?
 - Със 7 на сто се увеличават средствата за работна заплата. Оттам се задействат механизмите за атестация, кариерно израстване и др.

Кога ще се сложи ред при бонусите за държавните служители?
 - Този въпрос ще бъде решен веднъж завинаги, след като в началото на май бъдат разгледани в пленарна зала промените в Закона за държавния служител. Самите промени ще влязат в сила от юли. Предвижда се общият размер на допълнителното възнаграждение на едно лице в рамките на годината да не надхвърля 80 на сто от основната му заплата, която е получил.

Колко бонуси се раздават годишно?
 - В предишни години сумите са стигали над 100 милиона общо за цялата публична администрация. Това е доста голяма сума, но е относително малка на фона на 4 милиарда разходи за заплати, които плаща държавата всяка година.

Каква ще бъде съдбата на законопроекта за инвестиране на средствата от Сребърния фонд? Имаше дори призив Министерството на финансите само да си го оттегли?
 - Не смятам, че този законопроект трябва да бъде оттеглен, още повече че цялото правителство го е подкрепило. Внесен е в парламента от Министерски съвет, не от Министерството на финансите, защото ние нямаме законодателна инициатива. Разбира се, ние ще участваме активно в дебатите в парламента, за да представим още по-изчерпателно нашата позиция пред депутатите. Естествено, те вземат окончателното решение. Голяма част от коментарите не бяха за самия Сребърен фонд, а относно притесненията за резервите на държавата. Тук прозира необходимостта от един по-сериозен дебат за ролята на Сребърния фонд -доколко при сегашното състояние на капиталовите пазари той може да играе ролята, която му се приписва. Капиталовите пазари изживяха тежка криза и няма да се оправят за година-две. Лично аз не съм убеден, че Сребърният фонд ще може да изиграе ролята си и в 2028 г. - първата, в която ще можем да черпим ресурса от него. Тогава размерът на разходите за пенсии ще бъде няколко милиарда повече от сега. Сребърният фонд ще може да покрие една много малка част от дефицита в пенсионната система. Сегашният му размер от малко над 1,7 млрд. лв. може да покрие около 30% от недостига в пенсионната система, и то за една година. А това е дългогодишен инструмент за подкрепа на пенсионната реформа. Сребърният фонд при самото му създаване и по начина, по който функционира, играе ролята на целева част от фискалния резерв. И големият дебат е всъщност за номиналния размер на фискалния резерв, който може да бъде по всяко време на разположение на правителството. Той ще бъде еднакво ниско ликвиден, ако се инвестира и в български ценни книжа, и в ценни книжа на друга държава от ЕС. Сега, когато сме на финала на процеса за емисия от еврооблигации и запълване на фискалния резерв, е странно защо продължава да се нагнетява напрежение.

Ще има ли данъчна амнистия и кого ще засегне?
 - Говорим за лихвена, не за данъчна амнистия. Обсъжда се, но няма окончателно решение да се даде един период от време, в който стари задължения да могат да бъдат погасени, без да се заплаща дължимата лихва. Амнистията ще засегне само декларирани суми. Не говорим за задължения, възникнали по данъчноревизионни актове, тоест за такива на недобросъвестни лица. Ще могат да се възползват само добросъвестните. Скоро ще се вземе окончателно решение дали да се върви към подобен законопроект, или по-скоро идеята ще се отхвърли. Така или иначе, има аргументи в полза на това, че кризата засегна доста хора, които са добросъвестни, които са склонни да си плащат задълженията. Заради моментни затруднения  обаче са изпаднали в ситуация, от която трябва да им се помогне да излязат, за да продължат да работят в светлата част на икономиката, където са били и досега.

Какъв ще бъде фискалният ефект?
 - Говорим за около 900 млн. лв. главници и лихви. Фискът би загубил 150 милиона, би спечелил останалите. Има 880 милиона просрочени задължения по осигурителни вноски -декларирани, но неплатени.

 Казахте, че има много аргументи против. Какви са те?
 - Има аргументи, че с такава амнистия се деморализират коректни платци, които навреме са се издължавали, че се прави един вид държавно подпомагане на некоректните. Но има и аргументи, че много коректни лица са били сериозно засегнати от кризата. Те искат да правят бизнес на светло, но в един момент лихвите са утежнили значително задължението им.

Предвижда ли се намаление на наказателната лихва за осигуровките от 20 на 10 процента, каквато е за данъците?
 - Такава мярка би могла да намери място в едни бъдещи промени, с които ще се опитаме да облекчим плащанията към бюджета, като премахнем кодовете за вид плащане. Това може да стане от началото на 2013 г.

Какво точно се предвижда?
 - Обсъждаме премахване на кодовете за вид плащане при данъци и осигуровки. Сега такъв код има за всеки вид данък или осигурителна вноска. По този начин се натрупва огромен брой платежни нареждания, които бизнесът трябва да попълва и да плаща банкови такси за всеки превод. Идеята е всички задължения към НАП да могат да бъдат плащани по една сметка. Това ще намали в пъти броя на платежните нареждания.

А как ще се разбере кое плащане за кой вид задължение е?

 - Няма нужда да се разбира. Задълженията ще се погасяват по реда на възникване. Сега се дава избор на лицето кое задължение да погаси.

Да, защото някои плащания пораждат определени права - например здравноосигурителни.
 - Всеки е длъжен да си плаща задълженията. Значи някой може да не плаща нищо, а когато трябва да влезе в болница, да даде 500 лв., за да му правят за 100 000 лв. операция. Това е некоректно към другите и към държавата. Еднакво дължими са всички видове задължения.

И сега е много трудно човек да се върне обратно в здравната система, ако веднъж се е оказал извън нея.
 - Социално слабите се осигуряват за сметка на държавата. Не разбирам хипотезата, когато някой не е осигурен без основание. Защо някой да стои извън системата и да я ползва само когато реши?

Какви средства ще бъдат спестени на бизнеса с отпадането на големия брой платежни?
 - Около 50 млн. лв. годишно.

Докъде стигна проектът за поставянето на ПОС терминали за плащания към бюджета?
 - Засега са се включили 16 банки. До няколко месеца навсякъде ще има такива устройства. Лицата, които имат задължения към бюджета - било такси за административно обслужване, било данък, ще могат да ги платят с карта на ПОС терминал без такса. Разходите се поемат от Министерството на финансите. Така, ако човек отива в следствието да си плати таксата, ще го направи на ПОС устройство, а не на гише на банка или на каса.

Отново възкръсва идеята за данъчна полиция. Какво точно ще се направи?
 - Ще бъде сформирана работна група, която да разработи необходимите законодателни промени. Данъчната полиция ще има дознателски функции, сходни с тези на митническото дознание, където резултатите са доста окуражаващи. Ще работи по досъдебното производство за данъчни нарушения.