30.03.2012 г.

Заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева в интервю за в. „Капитал Daily".

Госпожо Пенчева, как върви подготовката за емисия облигации на международните пазари? 
- За такава емисия се подготвяме от 2 години. Следим пазарите, знаем, че имаме пикове на плащанията през 2013 и през 2015 г. Имаме и дългосрочна стратегия за управлението на дълга. В момента наблюдаваме дълговия пазар. Кризата създаде сътресения, които направиха привличането на нов дълг изключително скъпо.
Ние се стараехме да направим най-доброто като доходност, вид на валута и начин за пласиране. Миналата година бяхме единствена държава в ЕС с повишен кредитен рейтинг и различни анализатори, а и БНБ предложиха да се потърси нов външен дълг. Но проблемът около преговорите с частните кредитори на Гърция и голямата нестабилност бяха силен потенциален и неоправдан риск за България като емитент на глобалните пазари. Тази година сме в друга хипотеза. Има договор за финансова стабилност в ЕС. Има споразумение на Гърция с кредиторите й, което успокои пазарите и сега България с високия си кредитен рейтинг, с добрите си фискални показатели става привлекателна като потенциален емитент. На пазарите има известно успокоение и сегашният момент е подходящ както по наша оценка, така и според нашите съветници. Подчертавам - в много добра ситуация сме заради политиката, която провеждахме. Има трайна тенденция на понижаване на доходността по инструментите с всякакъв тип срочност.
Свидетели сме на исторически ниски равнища, подобни на тези преди кризата. За пръв път имаме 4.95% доходност по дългосрочния дълг.

Ако днес се вземе решение за привличане на нов външен дълг, какви са конкретните стъпки, които трябва да се извървят, докато парите на чуждестранните кредитори постъпят във фискалния резерв? Каква част от тези стъпки вече е извървяна и колко отнема целият процес?
- Ние имаме пълен комплект документи за стартиране на такава процедура, които вече са готови. Първата стъпка е да поискаме от Министерския съвет със свое решение да упълномощи министъра на финансите да предложи български държавни ценни книжа на международните капиталови пазари. В самия закон за бюджета парламентът ни е дал мандат, но ще бъде необходима и ратификация от НС. Следва избор на банка - мениджър по емисията, или на консорциум от банки, както и на правен консултант, тъй като емисията ще се търгува на чужди пазари.
Имаме предварителна подготовка и процесът е бърз. Чужди банки вече са натрупали опит и са в готовност бързо да ни представят офертата си. Ние имаме чернова на Request for proposals (покана за получаване на оферти - бел. ред.), анализи и останалите нужни документи. Тъй като от 2 години ни чакат да излезем на пазарите, водещите банки също са готови за бърза реакция. След уреждането на всички документи следва предлагане на емисията, като по наши оценки цялата процедурата би отнела между 6 и 10 седмици.

Кога да очакваме решението на Министерския съвет, след като самият министър Дянков заяви, че дългът трябва да е привлечен до лятото?
- Очакваме решението да се вземе още на следващото заседание на Министерския съвет (идната сряда, 4 април - бел. ред.). Имаме уверение, че парламентът и всички институции ще съдействат максимално бързо.

Какви промени предвиждате в емисионната политика на вътрешния пазар на държавни ценни книжа?
- Към момента емисионната политика се изпълнява по плана, публикуван миналата есен. Продължаваме политиката ни по разширяване на дълговите инструменти. Миналата година предложихме краткосрочни инструменти - 3- и 6-месечни книжа. През тази година разнообразихме матуритета на средносрочните - между 2 и 7 години. Дори проведохме допълнителни аукциони предвид високото търсене, така че предвидихме допълнителни емисии или увеличавахме обемите при голям интерес.
Предлагаме също иновативни инструменти, съчетаващи обратно изкупуване и замяна на държавните ценни книжа с нови. Стремежът ни не е да теглим дълг заради самия дълг, а да гарантираме ликвидност в съответствие с целите ни. От началото на годината емитирахме ДЦК за около 200 млн. лв. на месец и това показва, че плавно изпълняваме планираната емисионна политика.

Доколко успехът ви в емитирането на ДЦК на вътрешния пазар се дължи, деликатно казано, на активната комуникация с институциите, които ги купуват?
- Това, което Министерството на финансите прави, е да предложи максимална прозрачност - публикуваме всеки месец емисионен календар, макроикономически анализи и пазарът оценява предоставянето на тази информация. Показателите ни също са много по-добри спрямо предходните години. Анкетираме самите финансови посредници и знаем какво те очакват от нас.
Доверието, което вътрешните инвеститори имат към фискалната позиция и към политиката на финансовото министерство, е важен фактор, който да ориентира и външните пазари. Нещо повече - ние ще излезем на пазарите с неголяма емисия, тоест под 1 милиард евро, според мандата, който ни е даден в закона за бюджета. България би представлявала значителен интерес за инвеститорите, защото предложена от нас емисия е добра възможност за диверсификация на техния портфейл.

Как се отнасяте към идеята на "Синята коалиция" да се предложат ДЦК за граждани?
- Проверих какъв е историческият опит с този тип книжа, защото те се предлагаха допреди 7 години. Замислени като алтернатива на депозитите, тенденцията при тях е била да се търсят все по-малко и за цялата 2004 г. са реализирани 22.6 млн. лв., а за първата половина на 2005 г. интересът към този инструмент съвсем намалява и обемът на продажбите е само 1.64 млн. лв.
Тогава се спира предлагането на този инструмент и към днешна дата нищо не ни кара да очакваме интерес от гражданите и не го разглеждаме като средство за финансиране на бюджета. Освен това ние очакваме потреблението да се съживи и тези средства да се вложат в реалната икономика.

В Националната програма за реформи залагате наполовина по-ниска прогноза за икономическия растеж и номиналния БВП в сравнение с макрорамката при приемането на бюджет 2012. Какво изпълнение на бюджета очаквате оттук нататък?
- Прогнозата е реалистична. Тя е на базата на модел, който с годините се е доказал. Актуализирахме макрорамката, преди да започнем нова бюджетна процедура. Растежът е за 1.4% тази година, 2.5% за следващата и това показва, че продължаваме да сме оптимисти в средносрочен план. Основата за този оптимизъм е съживяването във вътрешното търсене и очакваното ускоряване на растежа като резултат от усвояването на европейски средства. Голяма част от проектите вече се изпълняват, което е гаранция за увеличаване на заетостта и растежа. По отношение на износа тенденциите продължават да са добри, въпреки че растежът се забавя в Западна Европа. Очакваната рецесия в ЕС стана повод за ревизия и на нашата прогноза, но диверсификацията на износа към Близкия и Далечния изток, както и към Латинска Америка ни прави уверени, че новата ни прогноза е реалистична. Относно вашия въпрос дали може бюджетът да бъде засегнат, отговорът е не, защото разходната част е планирана консервативно. Нивото на разходите е почти запазено спрямо миналата година и при нулев растеж ние не бихме имали необходимост от актуализация. Нещо повече - подобрената събираемост дава основание за допълнителен оптимизъм. Така че насърчаването на малките и средните предприятия, очакваните инвестиции през тази година, ускореното усвояване на европейски средства и подобрената събираемост въобще не поставят въпроса за актуализация на бюджета.