22.02.2012 г.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за Българска национална телевизия, предаването „Денят започва\"       

Водещ: Добро утро казвам на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: С Брюксел да започнем. Вчера се завърнахте от Брюксел, където беше постигнато, както медиите го наричат „историческо решение\" за спасяването на Гърция, въпросният спасителен заем на стойност 130 милиарда евро. Поправете ме, ако греша, но настроението хич не е радостно?

Симеон Дянков: Това беше важна стъпка, защото от няколко месеца се работи по нея и ако не беше взето вчера това решение, Гърция със сигурност щеше да фалира след около две седмици. Тогава тя трябва да изплати около 15 милиарда евро наведнъж. Така че, решението е „историческо\" в смисъл, че се избягва фалита на Гърция за месец март. Но това решение идва с редица условия, които трябва да се изпълнят до началото на март, до следващата седмица и след това до края на юни, когато пада следващият евентуален транш от този заем. Тези условия са много тежки, някои драстични решения трябва да се вземат в Гърция, цялостна пенсионна реформа трябва да се направи за този период. А ние всички знаем, колко е трудно това да се направи. Рязко съкращение в системата на здравеопазването, около 3 милиарда евро, трябва да се спести тази година спрямо миналата. Минималната работна заплата трябва да се съкрати с около 30 процента и ред други условия. Ще бъде интересно да се види ще може ли те да се изпълнят или през месец юни пак ще имаме други исторически решения. Но, поне за няколко месеца, това е значението на вчерашното решение, поне до юни, ще има сравнително спокойствие в Гърция и на европейските пазари и от това ще спечелим всички, включително и България.

Водещ: Това е големият въпрос, който и вие сам повдигнахте - ще удържи ли политическия елит на Гърция, на думата си, за тези много, много болезнени и много сериозни реформи, които трябва да бъдат направени.

Симеон Дянков: Ще бъде много трудно, защото голяма част от реформите, винаги съм го казвал, трябва да се правят в началото на един мандат. Там беше пропуснат момента и в началото на кризата, и в началото на техния мандат. Сега Гърция е в положение на експертно правителство, през месец април има избори и всички очакват, че след тези избори, който и да се появи като новите лидери на Гърция, ще иска някои промени в условията. Дали кредиторите, това е главно Германия, Холандия, Финландия, Люксембург, дали те ще са съгласни да се правят такива промени, предстои да видим. При всички положения, тежкото за Гърция не е минало, то предстои, тежките решения предстоят. Но, поне март месец Гърция няма да е във фалит.

Водещ: Казвате, че това е добро за цяла Европа, добро и за България?

Симеон Дянков: Добро и за България от гледна точка на това, че веднага, за един ден се успокоиха доста финансовите пазари. Примерно, лихвите върху нашия външен дълг, само за един ден паднаха с 0.3%, вече са под тези на Словакия, на Словения, на Италия, на много други държави, показва доколко всъщност  близостта ни с Гърция, за съжаление ни пречи в международните пазари.

Водещ: Защо, обаче, за пореден път за гърците, ние българите, се превърнахме в плашило? Помните ли, преди две-три седмици, министърът на регионалното развитие на Гърция размаха пръст и каза: „Внимавайте какво правите, за да не станете като българите, да не ви паднат заплатите като в България.\"

Симеон Дянков: Предполагам, сравненията със съседи винаги са най-представителни, просто, защото много хора пътуват през границата. Аз имах възможност да си говоря с техния финансов министър накратко, миналия ден на тази среща и всъщност да му пожелая, че след пет години те ще изглеждат като в България, защото в момента положението там е доста трагично. За четвъртото тримесечие на миналата година  - 7% спад, и всъщност, втората тема, която не излезе толкова в медиите, която  обсъждахме на ЕКОФИН, тя беше именно тази. Тя беше поставена от някои от страните, извън Еврозоната, включително България, Швеция, Полша, е именно, че в ЕКОФИН ние предложихме на всяка наша среща отсега нататък да се говори за растеж, не просто за Гърция, защото последните три години, бих казал, Гърция доминира 80% от всичката ни работа в Брюксел е Гърция, Гърция, Гърция... малко Португалия, малко Испания и пак Гърция. А за растеж в Европа не остава време. А това предопределя, как не само Гърция ще излезе евентуално от кризата след време, а всички ние. Следователно ние предложихме и датското председателство прие, Дания за радост в момента също е страна извън Еврозоната, така че те разбират нашето искане за друг фокус. Оттук нататък, на всяко заседание на Съвета на финансовите министри ще говорим за растеж, как да се постигне в Европа по-добър растеж.

Водещ: Дано, след това „историческо решение\" фокусът да бъде сменен. Хайде и ние да сменим фокуса на нашия разговор. От няколко дни думата „бонус\" в България звучи ужасно неприлично. Не знам, може би, защото по неприличен начин се раздават бонусите. Виждате ли нещо общо между бонусите, които си раздаде шефката на НЗОК Нели Нешева, малко над 13 хиляди лева за миналата година и бонусите, които си раздаде, вече бившата шефка на Агенцията по вписванията - Виолета Николова, 40 хиляди за половин година, от юни до декември 2011-та?

Симеон Дянков: Темите са различни, макар че се свързват в общественото говорене. Нели Нешева по закон, Здравната каса и голяма част от другите институции като НОИ, Здравна каса, Агенция „Пътна структура\" и други, по закон имат право да раздават до 25% от приходите си като бонуси и допълнително възнаграждение. Тя е раздала много под тази сума и ако се сравни исторически, ще се види, че бонуса, който тя е получила и някой от нейните служители са  много по-малки от това, което исторически се е давало в касата. Просто, някак си, нашумя темата, фокусираха се върху здравната каса и въобще върху здравеопазването, може би, понеже обществено това е един сектор, който засяга всички. За мен, въпреки че Нели Нешева много добре си вършеше работата тази година, година и половина, някак си стана жертва, бих казал на популизъм. А иначе такива плащания е имало във времето. Вярно е, че трябва да се направи много повече, за да са прозрачни и справедливи. Там трябва да има две стъпки. Едната стъпка ние вече я направихме още 2010 година. Ако се върнете назад във времето на предишни правителства, и днес в медиите във вестник „Труд\" примерно има такава статия, вижда се, че най-лесния начин, по които заместник-министри, хора от политически кабинети, шефове на големи агенции са получавали допълнителни бонуси е било, като са влизали в бордовете на държавни предприятия. Те са получавали не по няколко хиляди лева, а те са получавали стотици хиляди лева на година. Това, ние 2010 година го забранихме. Премиерът каза, първо - можеш да бъдеш само в един борд и второ - не може да ти плащат. Ако си вече на държавна служба, няма как да ти плащат допълнително за това, че в работното си време ти вършиш и нещо друго. Така че, тази много порочна практика за влизането в бордовете я премахнахме 2010 година. Следващата стъпка, и тук, естествено обществото е право, че трябва да има повече справедливост, повече прозрачност, е вече предложение, което ние сме направили още месец ноември, минал е през Министерски съвет - промяна в Закона за държавния служител, което най-общо казано има три стъпки. Първата стъпка е - бонусите по никакъв начин да не са свързани със събирането на данъци, на такси, на глоби и т.н., както в момента е по закон в няколко министерства. Въобще да отпадне връзката между... ти събираш глоби и в края на годината,  и след това си даваш новогодишен бонус, това да отпадне. Второ - тези институции, които в момента са администрация, НЗОК например, но не са по Закона за държавния служител  и имат собствен закон, който им позволява всъщност на своя глава да си раздават бонуси, да влязат в Закона за държавния служител. Освен НЗОК и НОИ има някои от комисиите, КРС, СЕМ и т.н., които в момента са по различни закони и там бонусите с години са били много по-високи, отколкото в държавната администрация. Това е второто основно нещо. И третото нещо е, че бонусите да се дават само след добре свършена работа и след оценка на ръководителя. В смисъл, да не е в средата на годината или в края на годината, просто половината от хората да получат бонуси на калпак, а само срещу добре свършена работа, тези, които имат добри оценки. Тези три промени вече са в закон, който от средата на ноември е в парламента и се надявам, че сега и водещи партии и опозиция, щом виждат, че тази тема е наболяла, нека да гласуват този закон.

Водещ: Ами то, водещата партия е вашата партия, защо там отлежава от ноември до днес, февруари, този законопроект? Имате ли някакво обяснение?

Симеон Дянков: Три месеца действително, откакто МС е приел това, защото премиерът, знаете предишната стъпка за бордовете беше негова инициатива да се прекъсне тази порочна практика. Виждали сме темата с бонусите и в миналото от време навреме да излиза. Затова приехме този закон в МС. Може би в края на годината, заради приемането на Закона за бюджета и данъчните закони, имаше забавяне, но сега няма никаква причина да не се приеме този закон. И всъщност, вчера вечер, като докладвах на премиера как е минал ЕКОФИН, пак напомних тази тема и той каза - напред, всички трябва да работим по това. Просто, за да има отчетност, да има прозрачност. А иначе това, че Нели Нешева, която ръководи 4-милиарден бюджет е вземала по хиляда лева на месец бонус, за мен всъщност е правилно. Трябва тя да взима, защото иначе как ще стимулираме хората, които ръководят не само голям ресурс, както тя ръководи, но и които са на ръководни постове в държавата. Много трудно ще бъде да ги привличаме.

Водещ: Вие преди минута казахте - Нели Нешева е жертва на популизъм. Доколко опасно е обаче да се подхлъзнем по една такава линия на сиромахомилството, защото след нейната оставка идва логичен въпроса - а кой ще е следващ шеф на здравната каса, който ще се съгласи да бъде на този изключително отговорен пост и няма да смее да си раздаде лев бонус над заплатата, защото ще бъде разнасян из телевизиите и може би в крайна сметка отново уволнен след такъв скандал?

Симеон Дянков: Много ще е трудно. Моето твърдение винаги е било, че в държавната администрация трябва да работят по-малко хора, нещо, което във финансовото министерство сме направили. Сега сме с 24% по-малко, отколкото в началото на мандата, но те трябва да са по-добре платени, по-добри стимули. Иначе, влизат в държавната администрация. И след това идват оплаквания, че държавната администрация не работи добре. Е, как да работи добре, като получават сравнително ниски възнаграждения, не получават бонуси или се страхуват да получават бонуси, макар че, това е напълно законово. Пак казвам, в момента законът позволява да се получава доста по-големи бонуси. Така че, наистина е по-добре да се спре този популизъм и да се приемат промените в Закона за държавния служител, за да е прозрачно, да се каже - ето, тези служители получиха тези бонуси, защото са работили най-добре и са работили по следните задачи добре, да може това да се провери.

Водещ: Колкото до другата ключова оставка, заместник-министърката на здравеопазването Гергана Павлова беше уволнена вчера от премиера Бойко Борисов с мотива, че ценообразуването на лекарствата у нас не е прозрачно. Помня обаче, че съвсем скоро вие похвалихте госпожа Павлова, че именно тя е променила за добро лекарствената политика, че в момента купувате, пазарувате лекарства на много по-ниски цени, отколкото това се е случвало. Защо си отиде госпожа Павлова?

Симеон Дянков: Както Нели Нешева, така и Гергана Павлова си вършеха добре работата. Според мен, също Гери Павлова е жертва на тази суматоха и този популизъм, който се създаде около бонусите, около здравеопазването като цяло и според мен, не беше необходимо това да стане. Тя направи доста като заместник-министър в много труден ресор, който с години наред различни интереси, корпоративни интереси са се срещали, политически интереси са се срещали в годините. Това, което тя направи като реформа, не сама разбира се, заедно със здравната комисия, където много добри хора работят като Деси Атанасова - шефката на здравната комисия, че се децентрализираха начините, аукционите  за купуване на тези лекарства така че, да се правят на ниво болници. Защо беше това, да припомня. Защото се оказа в миналото, че като се прави на централна поръчка, всички болници имат интерес да натрупват много лекарства. И се оказа, че те имат огромни количества стари лекарства, на които им е минала годността, но системата стимулираше това пренатоварване на централния бюджет. Като отиде на децентрализирано ниво, те вече нямат такъв интерес. Другата голяма заслуга и на Нели Нешева, и на Гери  Павлова, и на Деси Атанасово, че от Министерство на здравеопазването, където не беше много ясна методологията какви лекарства кога се купуват, минаха към здравната каса. Гери Павлова, знаете беше шеф и на надзора на здравната каса. Като резултат в някои групи лекарства само от 2010 до 2011 година с много се увеличи достъпа до лекарствата. Например онкологията 30% повече лекарства за същата сума се дадоха 2011-та спрямо 2010 година. Тепърва се прави анализ, премиерът ми поръча вчера за цените да разберем дали е така, дали не е така, дали не е пак популизъм, но определено цифрите показват, че 2011 година, след тези промени в законите, и след преминаването на редица групи лекарства към здравната каса има много по-широк достъп. Това, разбира се, трябва да продължи.

Водещ: Доколкото разбирам, още днес МС, здравният министър Стефан Константинов ще поиска независим одит на ценообразуването на лекарствата, иска помощ от вас, от Финансовото министерство, от вашите експерти, включително и от неправителствени организации. Ще направите ли такъв независим одит?

Симеон Дянков: Да, разбира се, полезно е винаги да се прави одит. Реформата беше преди година и половина в лекарствената политика, ще бъде интересно да се види докъде това е стигнало. Трябва да се гледа не само цена, пак повтарям, а и достъп. Защото основната тема, която излизаше от пациентските организации, е че няма достатъчно лекарства за онкоболни, няма достатъчно достъп до хемодиализа. Трябва да се види колко хора повече са получили този достъп. Но, одитът ще бъде полезен.

Водещ: Само още няколко думи за Гергана Павлова. Остава обаче върху нея клеймото за това, че тя е „Троянският кон\" на „Софарма\" в екипа на Министерство на здравеопазването?

Симеон Дянков: Тук, тя търпи критика, че не излезе по-рано и обясни просто откъде е дошла, какво е направила. Може би е твърде късно това да се говори, но понеже аз знам какъв е случая, ще го кажа. Всъщност, Гери Павлова никога не е работила за „Софарма\". Тя е работила в анализаторска фирма, която мисля 2006 година е била взета, купена от „Софарма\". Била е напълно независима фирма, няколко месеца след това тя напуска напълно фирмата, ново ръководство, нов начин на работа. Така че, Гери Павлова никога не е работила за „Софарма\". Тези теми и този натиск, отчасти беше, според мен,  политическа спекула, политически популизъм, отчасти - борба между различни медийни групи. За съжаление изгарят добри хора като Нели Нешева, като Гери Павлова, не е необходимо това да става.

Водещ: Какво ще правим това, сега с писмото на Европейската комисия, което пита има ли нерегламентирана държавна помощ за „Софарма\" и „Софарма трейдинг\"? Може ли България да бъде заплашена, застрашена от някакви санкции?

Симеон Дянков: Не е застрашено от санкции, явно е, че няма такава държавна помощ, но все пак ще отговорим на това писмо. Всичко минава през обществени поръчки и доколкото съм запознат, разбира се ще се прави допълнителен одит, за който споменахте, но в присъствие на обществени поръчки, не може по никакъв начин да се говори за държавна помощ.

Водещ: Министър Дянков, само за да приключим темата, ще ви помоля за оценката за работата на здравния министър до токова, доколкото този ресор е във ваши ръце. Вчера премиерът Бойко Борисов каза, че оттук насетне стриктно ще следи какво прави министър Стефан Константинов.

Симеон Дянков: Направиха се някои добри неща в тази система, които десетилетия вече чакат да бъдат направени, други неща обаче се правят сравнително плахо. Така че, моята тема винаги и със здравеопазването и с някои други ресори знаете съм си казвал мнението през годините. Трябва много по-строго да се казва - тези реформи са необходими сега, защо са необходими и трябва сега да ги направим и това да се защитава всеки ден. А министърът е по-плах в някои моменти отколкото е необходимо. От това страдат всички, страдат и тези хора които работят около него, както видяхме последните два дни.

Водещ: А той едва ли ще промени характера си.

Симеон Дянков: Това е въпрос... не, просто работата се променя. Видяхме това при министър Тотю Младенов. След няколко коментара и разговори, той рязко промени работата си и стана един от реформаторите в кабинета.

Водещ: Очаквате същото и от здравния министър?

Симеон Дянков: Надявам се, иначе часовникът си върви, а някои от допълнителните реформи, които говорим от време, не само от това правителство, а и от предишното, все още не са станали.

Водещ: Друга важна тема -  банките. Имаше една среща при премиера по конкретните предложения, които първо тук в нашето студио оповестихте. Има ли сближаване на позициите между вас и банковия сектор?

Симеон Дянков: Има известно, бих казал голямо сближаване. Днес следобед е поредната среща. По две от трите предложения на Министерство на финансите вече са разписани текстовете, така че се върви към това. По третото предложение, което е за кои такси, които в момента банките налагат, трябва или изцяло да се премахнат, да са незаконни, или по друг начин да се регламентират. Все още върви работата но до седмица и това ще стане, така че, очаквам някъде в средата или до края на другата седмица Министерство на финансите да внесе за обществено обсъждане вече официално тези три промени. Те са сравнително явни, европейската практика е много очевидна в тази посока, че вече доста държави са го направили, така че, повтарям го набързо. Под 400 лева досега ако се дава кредит, той почти не подлежи на каквато и да е регулация. Сега това влиза, и по-малките кредити влизат в регулация. Това вече е решено, текстът е разписан. Основният лихвен процент, или базисният лихвен процент, както се казва, вече да се определя по строга методология за всички банки, те да не могат да си измислят по какъв начин да се определя този процент. Това също е решено, вече е разписан текста и работим по таксите...

Водещ: В коя от тези стъпки, най-сериозни са различията ви, различията ви остават между вас и банковия сектор?

Симеон Дянков: При първата среща с банките... Първо, тук искам да подчертая, че Министерство на финансите е основното министерство в държавата, което има право да предлага такива закони, така че, ние с банките се съветваме, но в крайна сметка решението е наше. И те, ако на някоя стъпка не са съгласни, но аз мисля, че те са правилните стъпки както таксите, те ще станат така или иначе. На мен не ми е необходимо банковият сектор, особено търговските банки, да кажат - да, ние сме съгласни с това, а то за да стане е факт. Така че, съм убеден, че по някои неща ще има различия, но в крайна сметка аз иска това да стане, та нашите потребители на кредити да са точно така подкрепени, както в други държави. Най-големите проблеми и разлики бяха в таксите, тъй като те твърдяха, че това е европейска практика. Това не е така, не е европейска практика, поне в голяма част от Европа, така че, определено ще има много по-голямо регулиране на таксите. За базисния лихвен процент в началото на нашите срещи имаше също доста големи различия, но се убедиха, че това така или иначе е неминуемо и е добре да стане сега.

Водещ: Озадачи ли ви коментара на българския държавен глава Росен Плевнелиев, който каза, че лихвите в една държава трудно могат да бъдат свалени с административни мерки и, че свалянето на лихвите зависи единствено и само от икономиката?

Симеон Дянков: То е добър коментар сам по себе си, но то е коментар на нещо, което преди това не е било коментирано. Аз съм убеден, че нито аз съм казал, нито някой от моя екип, че трябва да има регулация на лихвите, това е комунистически приом. Трябва обаче да има регулация на лихвите, нещо, което липсва в част от банковия пазар. Това е нещо съвсем друго, те трябва да са прозрачни. Донякъде, това е аналогична тема с бонусите. Ако всички банки действат по едни и същи правила и тези правила от всеки могат да се наблюдават, тогава пазарът ще бъде много по-конкурентен, отколкото е сега.

Водещ: Няколко думи за фискалния резерв. Има ли драма с него? Защото от СДС и от НДСВ твърдят, че едва ли не правителството е изпаднало в неплатежоспособност?

Симеон Дянков: Няма никаква драма, тази тема излиза всеки януари и февруари и до април се забравя. Защо излиза януари обикновено, защото януари има големи плащания по външния дълг, който между другото е натрупан точно от НДСВ, така че те най-добре знаят защо плащаме януари. Защото те 2001, 2002 и особено 2003 година направиха така, че всичките ни плащания да се събират януари. Освен това този януари края, направихме рекордни плащания към земеделието. Близо един милиард лева. Един милиард лева с този половин милиард, който е за външния ни дълг за плащания, милиард и половина излиза от фискалния резерв, няма от друго място откъде да дойде. Но той вече, фискалният ни резерв към днешна дата е към 4 милиарда и 100 милиона и някъде до месец март ще стигне до 4 и половина милиарда, който е бил от последните три години. Така че, няма никаква драма.

Водещ: Идеята ви за по-активно управление на парите в Сребърния фонд продължава да буни духовете. Коментарите се роят. Ще цитирам само някои от тях. Шефът на парламентарната комисия по социална политика г-н Цонев казва, че едва ли не предстои кражбата на века. От НДСВ отново са притеснени. Включително г-н Мавродиев казва, че Сребърният фон не трябва да бъде пипан. Това е шефът на Комисията по финансов надзор.

Симеон Дянков: Какво е състоянието на Сребърния фонд сега? Той е създаден 2006 - 2007 година с основната цел някакви пари по временни фискални излишъци да се заделят за втория стълб на пенсионната система. Тогава е създаден много консервативно. Донякъде разбирам г-н Орешарски, тогавашния министър, просто са били други времена, времена на икономически растеж в целия свят, и той е направен много консервативно. Парите винаги стоят в сметки в БНЛ, където те получават нула лихва, нула. И понеже всяка година има някаква инфлация, за миналата година две цяло и нещо процента, така е направен в момента Сребърният фонд, че всяка година той губи около 40 до 50 милиона лева, просто ги губи по закон. Аз не искам Сребърният фонд да губи по закон пари. Следователно искам по-активно управление. Това, което предлагам, все още работим, но до две седмици мисля, че ще сме готови в Надзорния съвет на Сребърния фонд - по-активно управление, повече възможности за инвестиции в държавни ценни книжа, в общински ценни книжа, в корпоративни книжа, с времето не само в България, но и в чужбина, да има повече възможности за този фонд. Иначе просто да слагаме едни пари и да казваме ние сме много консервативни, стоят на сметка, това е все едно вие да кажете - аз имам пари, спестила съм, но вместо тези при да ги използвам, аз ще си взема някакъв външен заем, който ще ми струва 5-6 процента, а тези пари ще си ги държа под възглавницата на нула процента. в момента Сребърният фонд е това. Така че всички критики за по-активно управление трябва да се фокусират върху това. Какво казвате иначе - всяка година да губим по 50 - 60 милиона. Това ли искате? Явно аз поне не искам това. А има, но това ще стане с времето, след като предложим промените в този закон, има определени интереси, главно корпоративни интереси, България да излезе и да вземе външен дълг. Кои са тези хора? Това са хората, тук ще подскажа, които с времето са участвали при излизането на България на европейски и чужди пазари и при взимане на дълг, така наречените посредници. При излизането на дълг, за всички слушатели да кажа, има доста големи такси - 30, 40, 50 милиона евро, лева на излизане, които се печелят от посреднически фирми. Кои са тези посреднически фирми традиционни в България лесно някой може да направи справка и да види кои сега говорят срещу промените и кои са в тези фирми.

Водещ: Добре, това е конспирацията според вас. Да поговорим и малко за това колко пари до тук бюджетът даде за покриване на щетите от наводненията.

Симеон Дянков: Дотук сме дали някъде около 15 до 17 милиона лева. Вчера имаше заседание, на което 13 милиона лева бяха дадени за щетите. В някои общини сме дали допълнителни пари веднага, или за превенция три милиона бяха дадени, или пък за поправяне на някои от пътищата, на някои от разрушените и т.н. Но предстои анализ, особено в най-засегнатите райони и откъм инфраструктура, и откъм частни имоти, какво допълнително можем да направим. Там в Закона за Държавния бюджет сме отделили около 80 милиона, така че има достатъчно пари засега. Въпросът е да минат по ясни правила, за да не стане както в миналото е станало в тогавашното Министерство за бедствия и аварии, знаете, че голяма част от казусите на тогавашното министерство сега висят в прокуратурата, понеже се оказва, че въобще е нямало бедствие в някой регион, а пари са дадени, или е имало бедствие, но сградите, за които уж са дадени такива пари, си стоят читави, а са дадени милиони. Искам това да го избегнем. И следователно заместник-министър Влади Горанов, който е един от членовете на тази комисия за бедствията и аварите, участва от наше име, за да сме сигурни, че хората, които получават и общините, които получават, получават по ясна процедура и по ясен протокол.

Водещ: сега нещо важно да ви попитам по повод новите отговорности, които кабинетът вмени на „Язовири и каскади\". Министър Трайков поиска 12 милиона лева, за да организира работата си. Изпълнителният директор на „Напоителни системи\", там също има промени, както знаете, поиска 3-4 милиона. Ще дадете ли тези пари, така че хората да могат да си свършат работата?

Симеон Дянков: Не случайно казах - в държавния бюджет за бедствия и авари тази година има малко над 80 милиона лева. Така че парите са налични, те минават обаче през комисия, която гледа процедурите, за да сме убедени, че както в миналото са давани пари на калпак, и то в региони, в някои случаи в които въобще не е имало наводнения или бедствия, това няма да се случва. Но както в темата с язовирите, където съм малко по-запознат, защото съм работил с министър Трайков, ако са нужни такива пари, това е доказано с протоколи, имаме ги, ще ги дадем.

Водещ: Няма проблем. не му върви на министър Найденов - първо Калина Илиева, сега Георги Харизанов. Има ли ГЕРБ проблем с кадрите?

Симеон Дянков: ГЕРБ има много добри кадри, което е по-доброто - с всеки месец се обучават все повече кадри. И тя не е била в изпълнителната власт на национално ниво досега. След един мандат, аз съм убеден, че ще имаме и втори мандат, вече ще има много повече и по-добри кадри. В земеделието знаете - голямо министерство, много отговорности, така че може би повече грешки се получават, но винаги трябва да се мисли как се подготвят следващите кадри. И между другото, в Закона за държавния служител това е залегнало, там е и продължението на тази тема, за която с вас си говорихме преди месец и половина...

Водещ: Започнахме, да.

Симеон Дянков: ... за по-доброто обучение. Една част от бонусите се дават за продължаващо обучение. Така че пак се надявам, че и управляващи, и опозиция в парламента ще вземат присърце този закон и той да мине в следващия месец.

Водещ: Добре. Призивът Ви беше съвсем ясен. Благодаря Ви за този разговор.

Симеон Дянков: И аз благодаря.

Водещ: Успешен ден! Това беше вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

Видео