06.12.2010 г.

Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите, пред в. „БАНКЕРЪ"

Г-жо Пенчева, през последния месец вие присъствахте на повечето срещи на Съвета на финансовите и министри, на който се дискутират мерките за запазването на финансовата стабилност в ЕС. Кои теми от дневния ред на ЕКОФИН са най-важните за България?

- Вярно е, че напоследък обстоятелствата се стекоха така, че аз трябваше да представлявам България на срещите на ЕКОФИН. На 7 декември предстои ново заседание на Съвета, на което се надявам, че ще може да присъства и министър Симеон Дянков.

Една от важните теми, която се дискутира, е да се въведат единни правила за облагането с ДДС и да се задълбочи сътрудничеството между държавите членки на ЕС по отношение на данъчното облагане. Обсъжда се и еднаквото данъчно третиране на финансовите и застрахователните услуги и съдържанието на съответната директива. Става дума за разширяване на обхвата на информацията между приходните администрации на отделните страни, така че те автоматично да могат да обменят данни за всички видове данъци. Обмислят се възможности данъчните власти на една държава да участват в проверки, извършвани от приходните администрации на други държави членки.

За момент... това, което ми казахте дотук, поражда няколко въпроса. Какво да разбираме под "еднакво данъчно третиране на финансовите и застрахователните услуги относно ДДС"?

-  Най-общо казано, в ЕКОФИН се обсъжда проект на директива, според която доставчиците на финансови и застрахователни услуги сами ще могат да определят дали да облагат своята дейност с ДДС. Наред с това има предложение да бъдат създадени групи от финансови организации и част от операциите вътре в самите групи да бъдат освободени от облагане с ДДС. Позицията на България е, че не трябва да се разширява обхватът на ДДС и не следва да се създават групи, които да се освобождават от този косвен данък...

Доколкото знам, услугите на банковия и застрахователния бизнес у нас не се облагат с ДДС. Така ли, или се лъжа?

- Да, в момента банковите и застрахователните услуги не се облагат с ДДС.

А ЕС иска да ни въведе такова облагане?

- Да, и наред с това да има групи от финансови услуги, които да са освободени от ДДС. Ние обаче сме наясно, че подобен данък, първо, ще оскъпи тези услуги за крайния потребител и, второ, ще бъде много сложен за администриране. Затова нашата позиция е, че тази директива за ДДС върху банкови и застрахователни услуги, която засега е проект, не трябва да бъде въвеждана.

Споменахте, че се обмисля автоматизирано предоставяне на данни между данъчните администрации. Какво имате предвид?

- Идеята е да се изградят информационни връзки между приходните администрации на отделните държави и когато има данъчни разследвания, данни за тях да се предоставят в рамките на целия Европейски съюз.

А на какъв етап са дискусиите около проектодирективата за въвеждане на данъци и такси във финансовия сектор?

- Тази проектодиректива тепърва ще бъде обсъждана. Още при първите дискусии позицията ни е, че България е против въвеждането на такива данъци, а по отношение на таксите становището ни е, че ние бихме ги въвели само ако те действат на общоевропейско ниво.

Само че и до момента не е съвсем ясно за какви данъци и такси става дума. Защото европейският парламент иска едно облагане, а отделните държави се опитват да въвеждат свои си модели за допълнително облагане на банките. Нека внесем някаква яснота по въпроса кой за какво се бори?

- Ами ситуацията е доста сложна. Защото вижданията на Европейския парламент за допълнителни данъци и такси за банките са свързани с намерението на ЕС да реформира системата на собствените финансови ресурси. Парламентът се опитва да материализира идеята за единни европейски данъци и такси.

Що се отнася до отделните държави, знаете, че там  желанието за въвеждане на такси върху банковите операции дойде от това, че кредитните институции бяха между "авторите" на сегашната финансова криза. Затова повечето правителства имат намерение с тези допълнителни такси да изградят фондове, които да защитят за в бъдеще стабилността на финансовите им системи. В хода на дискусиите по тази тема обаче има различни позиции за това върху каква база да се събират тези такси, както и какъв да е размерът им. Ще повторя, че България е против банките да бъдат облагани с допълнителен данък. Мотивите ни са, че фискалният ефект от него ще е незначителен и в същото време той ще доведе до поскъпване на банковите услуги, а това в условията на криза е нежелателно.

А кои държави поддържат въвеждането на такива данъци върху банките?

- Дискусията по тази тема тепърва предстои и тя ще е много напрегната. Обсъжданията за таксите са в по-напреднала фаза. Идеята е те да послужат за изграждане на антикризисни и стабилизационни фондове. Нашата позиция е, че ние в момента разполагаме с един такъв фонд - става дума за Фонда за гарантиране на влоговете. И той работи добре. Но бихме се съгласили да въведем такси, с които да изградим подобен фонд. Подчертавам, че неговото предназначение ще е да засили стабилността в банковата система и няма да се ползва за бюджетни нужди. И ще повторя, че бихме въвели такава такса единствено ако всички останали държави  направят същото и ако тя се разглежда като част от мерките за създаване на новия стабилизационен механизъм на Европейския съюз.

Как финансовите министри на държавите от ЕС си го представят този механизъм? Като някакъв фонд, в който всяка година държавите членки да правят отчисления?

- Структурата му и принципите му на действие за момента са предмет на дискусия. Знае се, че той ще замени сегашните два европейски фонда, които бяха учредени за подкрепа на Гърция. Единият от тях е създаден с вноски на държави от еврозоната, а другият - с пари от бюджета на самия Европейски съюз. Тяхната цел бе да предоставят необходимата ликвидност на Гърция и евентуално на други държави като нея. Крайният срок на тяхното действие е 2013-а и сега ЕС обмисля да създаде на тяхно място постоянен фонд за поддържане на финансовата стабилност. Идеята е в него освен пари на ЕС и на държавите членки да бъдат включени и средства от частния сектор. Например обсъжда се при държавните облигации да има една "стандартна клауза за общо действие", която дава възможност за предоговаряне на погасителни срокове и на лихвени проценти. Смята се, че тази клауза ще дава възможност част от риска по тези ценни книжа да бъде поеман от частния сектор. 

Сега е моментът да ви попитам и какви са мерките, които се обсъждат в ЕКОФИН за налагане на финансова дисциплина както в Еврозоната, така и в целия Европейски съюз?

- Дискутират се пет проекта за регламенти и един проект за директива за гарантиране на изпълнението на критериите на Пакта за стабилност и растеж и за по-добра координация на макроикономическите политики. Между тези мерки е и въвеждането на изискването икономическите политики и проектобюджетите на отделните държави да бъдат съгласувани на европейско равнище, преди да бъдат приети окончателно на национално ниво. Освен това знаете, че се обсъжда и въвеждането на конкретни санкции за страните, които не изпълняват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, особено когато се нарушават съотношенията за бюджетен дефицит спрямо брутен вътрешен продукт и за държавен дълг спрямо брутен вътрешен продукт.

Именно тези санкции са може би най-интересни за нас в България, като се има предвид, че бюджетът ни вече втора година е в дефицит. Какво ще представляват те и как ще действат?

- По принцип и в момента, когато една държава отчете бюджетен дефицит над границата от 3% от БВП, Европейската комисия й дава срок от шест месеца, за да предложи мерки, които в рамките на една година ще доведат до намаляване на дефицита поне с 0.5% от БВП. Ако страната не изпълни това условие, би следвало да й бъдат наложени санкции. Досега обаче не са налагани финансови наказания на нарушителите, тъй като такива не са предвидени. Липсата им пък доведе до чести нарушения на изискванията на Пакта за стабилност и за да бъде прекратена тази практика, в ЕС вече се обсъжда създаването на система от подобни санкции. Обсъждано бе публичното обявяване на държавите нарушителки. Това съвсем не е незначително наказание, защото ако бъде обявено, че една държава не спазва финансовата дисциплина, пазарите веднага реагират крайно негативно. Гърция е показателен пример в това отношение.

Но вие ме питате за евентуални финансови санкции. Вероятно те ще бъдат въведени първоначално само за страните от еврозоната, а след това ще влязат в действие и за останалите членки на Европейския съюз. Отделните финансови наказания също са обект на доста сериозни дискусии. Има предложения като първа мярка да бъдат спирани всички европейски пари за нарушителите. Дискутира се и идеята всички държави членки да поддържат определен депозит в бюджета на ЕС. Неговият размер ще е процент от БВП на съответната държава и по него ще се начислява лихва. При нарушение на критериите за размера на дефицита и за съотношение на дълга спрямо БВП депозитът ще стане безлихвен, а като крайна мярка може да бъде и отнеман. Тук има един много сложен въпрос и той е в предложението да се създаде набор от индикатори и ако те бъдат нарушени, санкциите ще се задействат автоматично. Позицията на България е, че не бива да се въвеждат единни индикатори. Ако подобен механизъм въобще бъде прилаган, той трябва да отчита моментното икономическо развитие на отделните държави, особено на тези, които са приети в ЕС от няколко години, и да е съобразен с така наречения „ефект на догонването". Защото за страна като България периодът на икономически растеж е свързан с огромен поток от инвестиции, които могат да създадат определени дефицити - например по текущата сметка на платежния баланс. И не е редно заради това ние или друга страна като нашата да бъде санкционирана.

Засега обаче водещият индикатор за финансова стабилност е бюджетният дефицит. А Европейският съюз откри срещу България процедура за свръхдефицит. Какво следва от нея?

- Процедурата на свръхдефицит бе обявена на 13 август 2010-а. Стигна се до нея, защото след излишък от 1.8% от БВП за 2008-а държавата ни отчете дефицит от 3.9% от БВП на начислена основа за 2009-а, а за 2010 той ще е 3.8 процента. Препоръчано ни е през 2011-а да намалим дефицита минимум с 0.75 процента.  Но както знаете, ние имаме по-големи амбиции и сме заложили дефицит от 2.5% от БВП, а през 2012-а във фискалната рамка е заложен дефицит от 1.5% от БВП. Така че правителството предвижда да се справи с този проблем много по-бързо, отколкото изисква от нас ЕС. Да не говорим, че точно по отношение на дефицита нашите показатели са много по-добри, отколкото на повечето държави от Европейския съюз. По данни на ЕВРОСТАТ към момента в Гърция дефицитът е 15.4%, във Великобритания той е 11.4%, а в Испания - 11.1 %. Румъния е с 8.6 процента. Ние сме в групата на страни като Холандия, Италия, Малта и Австрия, които са със сравнително ниски дефицити. Всъщност от всичките 27 държави членки на ЕС само три - Швеция, Люксембург и Естония, не са в процедура на свръхдефицит. Пак ще повторя, че в сравнение с много други страни членки ние сме в много по-добра позиция. След като бюджетът за 2011-а бъде приет и го представим на Европейската комисия, до края на януари 2011-а тя ще изготви доклад за България, в който ще бъде посочено какви следващи мерки ще бъдат предприети спрямо нас. Освен това след Естония и Люксембург ние сме държавата с най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП, а от 1 януари 2011-а ще сме държавата в ЕС с най-ниски данъци. И тук стигаме до въпроса за очакванията на бизнес средите. Преди дни бе публикувана есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. Вярно е, че в частта за икономическия ръст на България тя е малко по-песимистична от тази на българското правителство. Хубавото обаче е, че оценките за макроикономическото състояние на страната ни не са по-различни от нашите. Отчита се ниското равнище на дълга, констатира се, че има стабилност и че на общия европейски фон показателите за бюджетен дефицит не са толкова лоши. Посочва се че износът ще е един от двигателите на икономическия растеж и се препоръчва насърчаване на вътрешното търсене. Смятам, че свиването на това търсене, или ако щете - на потреблението, се дължи не само на икономически фактори - например на спада в кредитирането, но и на психологически фактори. Много хора ограничават разходите си просто защото не са сигурни какво ще стане в бъдеще. Преодолеем ли това притеснение, конюнктурата ще се подобри, защото ние имаме много добри сигнали за развитието на промишлеността, на земеделието и на туризма. И ако тенденцията за ръст в тези сектори, както и в износа се запази, прогнозата ни за увеличаване на БВП ще се сбъдне.