13.10.2007 г.

Дарик радио, „Седмицата", 13 октомври 2007 г.

Водещ: Няма да започнем с дебата за Бургас, въпреки традицията през последните, това че вече трета седмица, няма да има и коментар на водещия, защото всички чакат отговор на въпроса какво предлага правителството на учителите за да тръгнат децата на училище и не детска градина в понеделник. Ще прескочим и остроумните забележки за седянката и размотаването на преговорите, така че направо по същество с министъра на финансите Пламен Орешарски. Добър ден, г-н Орешарски.

Пламен Орешарски: Добър ден, към вас и към всички слушатели.

Водещ: Какво предлагате на учителите, така че децата да тръгнат на училище още в понеделник, също и тези на детска градина?

Пламен Орешарски: Аз бих обърнал въпроса- какво не трябва да направим, ако не искаме в следващите месеци да загубим всичко, което сме градили последните десет години. А този въпрос беше обсъждан в контекста на учителската стачка още на едни ранни етапи, и мисля че правителството коректно излезе със свое предложение за едно съществено повишаване на работните заплати в сектора, успоредно с пакет от мерки за модернизиране на сектора, за реформи, за оптимизация на мрежата, но успоредно с това и с повече пари за програми, така че да се повиши и материалната база, и квалификацията на учителите, и учебният процес, в крайна сметка да повишим равнището на образованието. Образованието е сектор, от който зависи икономическия растеж е перспективите на страната в бъдеще. Ето защо, аз, така, доста трудно възприемам 100% или близки до стоте процента увеличение на заплатите. В края на краищата, нашето общество трябва да разбере, че това са ръстове, които не водят наникъде, те не ни правят по-богати, напротив реална е опасността да направят всички, не само отделни съсловия, по-бедни.

Водещ: Хайде да обясните за излишъка, защото опозицията и то дясната опозиция, към която някога и вие принадлежахте, твърди, че, има достатъчно пари и за заплатите, и за реформите, защото излишъкът са пари, които ги има, а те няма да бъдат печатани за да помпат инфлацията.

Пламен Орешарски:Аз наистина малко съм учуден, че част от хората, с които полагахме основите на друга монетарна система, различна от действащата до 96-та година, сега са забравили или се правят, че са забравили основните принципи на функциониране на фиксирани курсове, основани на парични съвети. Затова ще ви върна през 90-те години за да ви припомня, че тази монетарна система функционира при адекватни резерви в централната банка. В този контекст излишъкът е годишно натрупване на резерви, съответстващо на ръста на икономиката. Пак ще ви върна 97-ма, тогава пари в държавата практически нямаше, и тогава се намеси Международният валутен фонд, който ни даде големи заеми, за да сложим началото на фискалния резерв и валутния, разбира се. Но да не влизаме в тези детайли.

Водещ: Не, всъщност да влезем в тези детайли. В бюджета били заложени два и половина процента излишък, така твърди опозицията, вярно ли е?  

Пламен Орешарски: Да, вярно е, само че никой не чете...

Водещ: Очаквани.

Пламен Орешарски: ...нека обясня, никой не чете другата цифра, че очакваният дефицит по текущата сметка, също записан в бюджета, е 12. Тази година, най-вероятно, той ще надхвърли 18. Прогнозите ни все още остават 18, но има всички тенденции да бъде по-голяма цифрата. Когато един базисен параметър не се изпълнява близо с една трета, как очаквате другите да се спазват. Може разбира се, с цената на степен на дестабилизация и на скъсяване на периода, до който може да издържим с фиксиран курс.

Водещ: А, вярно ли е че излишъкът до края на годината ще стигне три милиарда и заедно, а целият фискален резерв ще бъде осем милиарда?

Пламен Орешарски: А какъв е ръстът на Брутния вътрешен продукт от 98-ма година досега? Обърнете внимание. Излишъкът и резервът не са самоцел, те следват пропорции в икономиката. Още веднъж подчертавам, ако искаме левът, който носим в джоба си всички, не само хора от правителството, не само учители, всички български граждани, този лев, за да има покритие, трябва да се следва определена макроикономическа политика, в частност фискална. В отсъствието на централна банка, фискът изпълнява сложни функции, в това число и да подържа стабилността на лева. И в този детайлен аспект вече, тъй като вие настояхте да влезем в детайлите, в този детайлен аспект, ние сме специфична икономическа среда, различна от Румъния и Гърция, близка до Прибалтика, където функционират парични съвети.

Водещ: Четох във вестник "Сега" Нина Радева, тя е заместник- министър на икономиката и бивш председател на бюджетната комисия, да казва, че в Япония не е могла да обясни, защо имаме излишък. Японците не могат да го разберат това, защото една добра икономика винаги гледа да има дефицит.

Пламен Орешарски: Смятате ли, че през 1993, 1994, 1995 година ние можехме да разберем защо е необходим излишък и имахме ли тогава излишъци? Една икономика, която има нормална централна банка с нормални парични инструменти, част от макроикономическата политика тогава се води от централната банка и тя чрез нейните специфични операции, между другото на страна от интереса на широката публика, регулира ликвидността в системата. Но ние от 10 години нямаме такава централна банка. Имаме нарастващ външнотърговски дефицит. Произвеждаме значително по-малко от това, което внасяме. Всъщност, изнасяме значително по-малко от това, което внасяме, което е същото произвеждаме по-малко. От тази гледна точка, кака мислите, че се осигурява стабилност на лева? Той идва априори сам по себе си, защото е напечатан на специална защитена хартия, не, ако няма резерв, левът ще се превърне в хартия. Как не се разбира? Трудно ми е да го разбера.

Водещ: Добре де, но нали тези левове ги има? Те са взети от хората под формата на данъци, взети са повече от това, което ви е нужно, за да се поддържа, според собствените ви разчети, стабилността на лева и да се похарчи повече от нужното за харчене за издръжка на държавата. Те няма да бъдат печатани. Това е основният, основното възражение, което прави опозицията. Това е все едно да имаш 1 000 лева в банката, но да гладуваш и да не смееш да отидеш да си ги изтеглиш, за да си купиш хляб.

Пламен Орешарски: Може би трябва да започнем от начало.

Водещ: Да започнем от начало.

Пламен Орешарски: Паричният съвет функционира в условия на пропорции между търсене и предлагане. В последните няколко години ние имаме изпреварващо, изпреварващо по ръст търсене по- трудоспособно. Това го виждаме и като ръст на стоковите цени. В последните няколко месеца този сигнал би трябвало всички да ни притеснява. От тази гледна точка пропорциите в икономиката не се поддържат автоматично. Центърът, в случая фискалната политика е тази, която трябва да следи за пропорциите. Разбира се, аз ще ви върна репликата, разбира се, че вие може 1000 лева да ги изтеглите от банката и да ги похарчите и тогава ще останете без резерви и не можете да посрещнете първия разход, който изникне и който не се вмества в текущата ви работна заплата.

Водещ: Както много световни икономики го правят и дори нарочно го правят, както примерът с японците.

Пламен Орешарски: Нарочно го правят, защото могат да девалвират със собствените валути в случай на външни шокове. Ние можем ли да си позволим това, отговорете вие на този въпрос на вашите слушатели, тъй като вероятно колкото и просто да се опитвам да обясня засега не успявам. Отговорете вие, ние имаме ли инструмента лева от два лева за едно евро, да стане друго съотношение. Ако обществото приеме това, значи част от моите обяснения за излишни.

Водещ: Всъщност от вашето обяснение стана ясно, че всъщност българската икономика е зле, което не е комплимент за правителството, което я управлява.

Пламен Орешарски: Конкурентоспособността на българската икономика не е добре. Конкурентно способност се формира в последните не две, а в последните 10, 15, 20 години. И не казвам никаква новост. По производителност, ние твърдо на отстояние , ако гледате графиките заемаме последно място в Европа. Това е от 1990 година. Няма фокусник, който да може за една, две или три години да обърне тези тенденции. И това са инерционни моменти в икономиката. Мерките, които се вземат сега, ако приемем абстрактно, че сега се взимат много сериозни мерки те ще дадат резултат след две, три, пет години. Не могат да дадат резултата утре, така както не могат утре работните заплати да се удвоят.

Водещ: Тоест проблемите се коренят в правителството на Симеон Сакскобургготски, ако приемем времевият период, който вие чертаете?

Пламен Орешарски: Това е другата заблуда, която струва ми се, че нашето общество наслои в последните 15 години. Може би по стара инерция за всичко отговаря правителството. Аз ще се опитам да ви дам няколко други примера, дали правителството е виновно за хигиената в София, дали правителството е виновно за състоянието на квалификацията на широки кръгове от моите съграждани, дали правителството е виновно за производителността на труда, защо производителността в България е в пъти по-ниска от някои стари европейски страни? Ще ви отговоря защо, защото икономическите капацитети се трупат с десетилетия. Опитите ни и в миналото, ще използвам една метафора, да направим това за няколко години, което други нации са правили за векове, спомняте си изразите, не се получава.

Водещ: Добре де, ама вие бяхте заместник-министър в правителство, в което нямаше такава инфлация, каквато е в момента с това правителство? Нали значи, от правителството зависи нещо от него, като сравня Жан Виденов как управляваше, например и правителството, в което вие бяхте заместник-министър?

Пламен Орешарски: Аз ще ви припомня, че съм работил и в другото правителство.

Водещ: Да, там бяхте началник на направление.

Пламен Орешарски: Доста важна позиция изпълнявах и отново ще ви върна към 1997 година. След кризата беше установено твърд, фиксиран курс с паричен съвет и бяха доставени буквално в страната необходимите валутно фискални резерви, които да поддържат паричният съвет. От тогава до сега измина много време. Ние голяма част от тези заеми с върнахме, натрупахме собствени резерви и това е най-позитивното в икономическото развитие в последните 10 години. Ключовото правило, в икономика основана на фиксиран кур е политиката по доходите. Доходите не трябва да изпреварват производителността на труда, базисен принцип в икономиката. Когато нарушите това съотношение, всички други пропорции се разместват. Тази година имаме всички основания, всички данни говорят, че работните заплати в страната растат над продуктивността на труда.

Водещ: Да, но под инфлацията.

Пламен Орешарски: От тук се получава първият вид натиск върху инфлацията тази година. Повече пари в обръщение, по-голяма инфлация, а вторият натиск е обективен, зърнените цени, не само в България, но и на световните пазари са почти по-високи от миналата година. Трудно може да реагира правителството, освен да използва буфери, ето това е другият момент, защо са необходими резерви. Но ще подчертая, не само за това, вече обясних първата причина за какво на България й е необходим адекватен валутен резерв в централната банка.

Водещ: Добре, господин министър, ама ние в момента говорим на живи хора и те си правят сметката, че увеличенията, които правителството се съгласява да направи в публичния сектор са по-ниски от инфлацията и те могат да си купят по-малко неща и всички тези макро обяснения, когато се сблъскват с живия живот на хората със сигурност не могат да ги впечатлят?

Пламен Орешарски: Как предлагате правителството да реагира на външния шок и увеличаването на зърнените култури, а частично и на петрола? Истинският скок на петрола беше през миналите две години, сега също е на /.../. Как предлагате?

Водещ: Тоест, твърдите, че в целия свят хората могат да си купят по-малко неща...

Пламен Орешарски: Ами, само преди месец имаше призив в Италия да не се купуват спагети, тъй като цените им са двойни.

Водещ: Нали знаете, че това, което в момента казвате, утре вестниците ще направят подробни изчисления дали един италианец, един румънец, един американец с парите, които взима, ще си купи по-малко неща, както става с българския служител например.

Пламен Орешарски: Давам ви пример за повишаване на тестените изделия в Италия. Имаше призив да не се купуват спагети, защото рязко са се повишили техните цени. Сега нека се върнем на вашето сравнение. То е интересно. Какво могат да си купят в Италия, в Румъния и в други страни. Това е функция на пропорцията доходи-цени, унаследена исторически. Струва ми се, че в последните десетилетия ние винаги сме заемали едно от, за съжаление, последните места в Европа от гледна точка на икономика, структура на икономиката, продуктивност, оттук и доходи. Трябва да разберем накрая, че доходите зависят от ефективността, защото доходите не ги дава правителството, доходите ги прави бизнесът ни. Правителството само преразпределя суми, които е прибрало като данъци и полага усилия да ги разпредели справедливо, доколкото този термин има смисъл - винаги има хора, които считат, че е справедливо и други, които считат, че не е справедливо. Правителството се опитва да разпредели данъците и приходите си, които е събрало от работещата икономика, на нестопанския сектор, за да може да има пропорции в икономиката между хората, заети в стопанската сфера и хората, заети в сферата на публичните услуги - учители, лекари, полицаи, военни.

Водещ: Всъщност, докато бяхте в опозиция, вие доста протестирахте точно срещу това - правителството, а не парламента да взима решенията. Вие винаги сте бил, от стари ваши интервюта, които четох, против огромни излишъци вследствие на добра работа, да кажем, на правителството по събиране на приходите, в края на годината да се разпределят без санкция на парламента. Готов ли сте да защитите тезите, които тук развихте - че парите трябва да останат като резерви, а не да бъдат разпределени за различни сфери на живота - пред българския парламент и да внесете предложение за промяна, за актуализация на действащия бюджет в момента.

Пламен Орешарски: Изглежда нищо не съм могъл да обясня от началото. В последните четири-пет години излишъците не са харчени. Те са се натрупвали във фискалния резерв.

Водещ: Но когато парламентът е обсъждал, не е знаел, че ще са толкова много и за това се е съгласявал да останат.

Пламен Орешарски:Само преди малко вие споменахте как нараства фискалния резерв. Откъде според вас, когато ние изплащаме заеми, а не вземаме? Вие отговорете. Това означава, че излишъците от преди години са натрупвани във фискалния резерв, за да поддържат стабилността на лева. Въпросът ви издава непознаване на новата практика, установена от края на 2005 година. Едно от първите изменения, които направи правителството, е да ограничи сумата, която може правителството да харчи до едно и половина от приходите на правителството. Всяко друго решение се внася в парламента. Тъй като това е нова практика, нормално е да не я знаят обикновените хора. Те не са длъжни да следят всяко изменение в законите.

Водещ: Не аз ви попитах нещо друго. Когато е обсъждан държавния бюджет вие сте имали една прогноза за приходите и тогава парламентът е казал - да, тези пари, които ще са в повече, няма да мислим за тях да ги разпределяме.

Пламен Орешарски: Точно така.

Водещ: Но ако парламентът беше знаел, че ще има много повече пари, тогава може би щеше да мисли дали да ви послуша вас, с вашите железни икономически аргументи, или да вземе друго решение.

Пламен Орешарски: Прочетете преходните разпоредби на този закон. Там пише как се разпределя преизпълнението, ако има такова. Пише много ясно и аз, четейки преходните разпоредби, правя точно това, което Народното събрание ми е възложило - че преизпълнението се натрупва във фискалния резерв. Още веднъж ги прочетете. Вижте, много е популярно..., заплатите са много ниски у нас. Особено сега след членството в Европейския съюз, започнахме да правим сравнения, дори си позволяваме с някои страни, които векове наред са били колониални центрове, подчертавам - векове наред са били колониални центрове. Сега е много популярно да се самоиронизираме колко ни е ниска нашата заплата в сравнение със заплатите в стара Европа. От тази гледна точка чувствителността е доста засилена и популистки аргументи от типа - има пари, дайте да ги раздадем - не вършат работа.

Водещ: Не е ли редно да попитате парламента, след като има повече пари, отколкото се е очаквало, да го попитате какво да прави.

Пламен Орешарски: Вие бихте ли попитали за нещо, което вече ви е казано. В закона пише какво правим с излишъка, как да го попитам? Как предлагате, под каква форма?

Водещ: В закона пише ли колко процента се очаква да бъде излишъкът?

Пламен Орешарски: Пише, че всяко преизпълнение се натрупва в резерва.

Водещ: Не, за тази година в Закона за държавния бюджет има ли точна цифра за очакван от вас излишък?

Пламен Орешарски: Още веднъж ще ви кажа. Закона в преходните разпоредби е регулирал при какво поведение на дефицита по текущата сметка какъв е минималният излишък, минималният, а не максималният, който трябва да се постигне, и какво се прави с преизпълнението.

Водещ: Тоест, вие казвате - понеже е минимален, няма защо да питам, колкото и да е повече от минималния.

Пламен Орешарски: Аз наистина ви моля да се запознавате и вие с материята, която коментираме, тъй като сега се въртим по един и същи въпрос. Аз ви казвам, че в преходните разпоредби на закона пише, вие продължавате да ме питате какво точно пише.

Водещ: Това е въпрос, който остро поставят и синдикатите, и опозицията за парламента да се занимае с въпроса с излишъците.

Пламен Орешарски: Парламентът ще се занимае с въпроса с излишъците, ако правителството направи план, то все още няма такъв, да изхарчи части от преизпълнението, над 1,5 от приходите. Тогава правителството е длъжно да внесе в парламента решение и да поиска неговото съгласие в какви направления да бъдат отпуснати допълнителни бюджетни кредити, това е санкцията на устройствения закон за бюджета и ще изпълним ако наистина правителството възнамерява да изхарчи допълнителните приходи, които слава богу тази година, а имаме бюджет и вижте, още един куриоз се получава- ако ние не бяхме взели адекватни мерки и бяхме пропуснали част от приходите от косвените данъци, между другото както се случи в поне в половината от първите десет, които се присъединиха към ЕС, тогава към МФ щеше да има страхотен упрек, че не се правя с приходната част. Когато обаче вие сте свидетел в продължение на втората половина на миналото и ние предупреждавахме за рисковете и какви мерки ще вземем, дори внесохме изменение в закона, които между впрочем още не са гласувани и струва ми се, когато в общи линии, не абсолютизирам, в общи линии нашата администрация се справи с предизвикателството на първа година членство, сега също сме упреквани, нека имаме малко по- трезв поглед върху икономическите събития и да не позволяваме емоциите да завладяват нашето поведение. Искам да обърна внимание на този момент, много трудно се изгражда стабилност, стабилността обаче не е дадена, за нея трябва да се борим всеки ден, защото изключително лесно се връщаме назад, напоследък чувам много често призивите правителството да отстъпи... От какво? Как ще отстъпите, ако сте на пропастта....

Водещ: България е на ръба на пропастта?

Пламен Орешарски: Кой е отговорникът за това?..

Водещ:България на ръба на пропастта ли е като икономика?

Пламен Орешарски: Изразът е метафоричен. Ако ние допуснем рязко покачване на доходите в публичния сектор, пропастта ще бъде отдалечена на 6 месеца до 1 година, твърдо го заявявам.

Водещ: Но иначе не сме на ръба на пропастта?

Пламен Орешарски: Дотогава, докато водим благоразумна политика по отношение на фиска и политиката по доходите, ние ще поддържаме икономически растеж и позитивни тенденции в икономиката и ще можем и следващи години да разпределяме ръста - резултат на усилия в предните години, но отново ще се върна. Опасността е пред нас, обществото е на прага на избор: дали да продължим политики, които са ни довели до успех в последните 10 години, политики на сдържаност в публичните разходи и политика по доходите, която не влошава силно конкурентноспособността на българската икономика, а това е единият път. Другият път е да се предадем, подчертавам, не правителството- обществото...

Водещ: Хайде да погледнем...

Пламен Орешарски: Нека довърша. Да се поддадем на нашите искания отведнъж да станем малко по-богати. Няма да се получи. Повярвайте ми. Аз знам какво ще стане в следващите една до две години, гледали сме го този сценарий.

Водещ: Хайде да погледнем към следващата година. Вчера премиерът каза поемам ангажимент, че българското образование ще види ясно отношение.Честно казано, аз реших, че нещо съм сбъркал, като чета какъв процент смятате да дадете за образование през следващата година. Той всъщност е по-нисък от процента от брутния вътрешен продукт за тая година и това не мога да го повярвам.

Пламен Орешарски: Следващата цифра, с която се спекулира. В средата на тази година Националният статистически институт преизчисли БВП от последните пет години В резултат на преизчислението се оказа, че са седма година БВП е значително по-голям, отколкото в прогнозите, на базата на която е направен бюджетът за 2007-ма. След преизчислението прословутият относителен дял, в който гледат всички сектори, е 3,9. 3,9 за образование, за цялата функция. Вътре влизат средно, висше образование...

Водещ: И сега предлагате за догодина четири...

Пламен Орешарски: 4,1. Това е най-същественият ръст между всички сектори, сходен на този в здравеопазването, защото, когато разсъждаваме за който и да е сектор, откъснат от останалите, ние сме склонни веднага да възприемем емоционално съпричастна позиция. Да, малко са парите, съгласен съм. Малко са парите за образование, малко са и за здравеопазване, малко са за социални помощи, малко са и за пенсиите.

Водещ: Ама някак си не личи отношение от това, което предлагате като ръст дори да приемем нали тази (...)

Пламен Орешарски: Сега ще кажа нещо с риск отново да бъда интерпретиран по своеобразен начин. За да видим това, което хората от сектора искат да се очертае, означава да задържим ръста на всички останали сектори. Помислете как ще реагират лекарите, ако им обясним, вижте, тази година при вас няма да има ръст, защото искаме да покажем ясно отношение към друг сектор, издържите тази година, а за следващата пък ще мислим за вас. Според вас как би се възприел такъв подход?

Водещ: Знаете ли, синдикатите, две седмици поред лидерите им бяха тука, те обясняват откъде виждат и са съгласни да дойдат пари. Пример администрацията. Вие колко зам.-министри имате?

Пламен Орешарски: Шест.

Водещ: Имало ли е в България някога шест зам.-министри?

Пламен Орешарски: Министерството на финансите винаги е имало пет зам.-министъра, от 80-те години до днес. А в момента спекулирате с нещастието на един от моите заместници, който все още е в кома и не прави чест на никого да брои шестия зам.-министър, който от шест месеца е в кома.

Водещ: Нужно ли е да са пет дори, зам.-министрите на финансите?

Пламен Орешарски: Може да се мисли, но ми е интересно защо сега се поставя този въпрос, а не още 80-те години и през целия период на прехода. Министерството на финансите има изключително много функции и не искам да кажа, че не мога да работя и с по-малък брой заместници, но очевидно бройката е съобразена с функциите и върху това не е имало спор в последните 20 години.

Водещ: Синдикатите поставят същия въпрос и за колко са заместниците в образованието, не е въпросът и в заместниците, въпросът е голяма ли е администрацията.

Пламен Орешарски: Аз ще си позволя един насрещен въпрос. Аз в предишната си работа бях зам.-ректор, мога да поставя същия въпрос. А колко са зам.- ректорите във вузовете? Същият брой, колкото са и зам.-министрите. Твърдя, че зам.-министрите са доста по-натоварени хора. Това е популистки въпрос, разберете.

Водещ: Да, въпросът е за съпричастността, която хората не виждат. Значи ако ние сме бедна държава, то примерно колите, с които се возят народните избраници, не че с тях могат да се дадат големи заплати, но да видиш по тези, които те управляват, че и те се държат като управници на бедна държава. И това не е популистки въпрос.

Пламен Орешарски: Прав сте. Аз винаги съм пледирал за максимални икономии в публичния сектор, а за миналата година публичните разходи възлязоха на 37 % от БВП. За сравнение средните европейски стойности са 48. Ние водим такава политика в последните 10 години, защото на България е необходимо наваксване, по-бърз икономически растеж, отколкото на страните от Стара Европа. Те могат да си позволят и по-спокоен темп, макар че те също са загрижени как Стара Европа изостава от страните от Далечния изток и от САЩ.

Водещ: Вие обяснихте всъщност сега с цифри точно това, което ви питам. Значи от гледна точка на учителите свиването е при тях. Докато може би на една малка част от българите, които се издържат от публичния сектор, не личи да са се свили. Разбирате ли какъв е проблемът? И те затова се дразнят, когато научават за поредното обсъждане в правителството на НСО да се купят някакви коли. Не че тях ще ги раздадете като заплати и това ще реши проблема, но няма съпричастност между власт и хора.

Пламен Орешарски: Вижте, говорим на различни езици очевидно. От 3,9 на 4,1 - това аз не го наричам свиване, а свиване наричам в други сектори, още е рано да коментирам, може би следващата седмица, когато примерно от 2,1 е на 1,9. Това е свиване.

Водещ: Кой сектор ще бъде това?

Пламен Орешарски: Нека говорим следващия път, когато правим преглед на целия проектобюджет, все някога ще го направим. Ако не , тук хората ще бъдат запознати със структурата му, ще има дебати.

Водещ: Синдикатите казват, ако не от администрацията, освен от администрацията пари могат да се вземат и от армията. Никой в България не може да разбере, при положение, че сме бедни, което непрекъснато се обяснява, защо се обсъжда изобщо да се купуват някакви корвети, които струват милиарди. Или сега ще се говори изобщо със Швеция, които предлагали някакви изтребители. Ако си беден, няма да си ги купиш.

Пламен Орешарски: Аз не бих коментирал секторно. Не е моя работа, макар да имам някакви лични наблюдения, не е моя работа да защитавам секторни приоритети. Мога да споделя това, което имам като информация. Армията действително се намира в тежко състояние от гледна точка на превъоръжаването и доколкото съм запознат, ресурсът на изтребителите, които имаме, е изтекъл, обществото е запознато с трудностите по тяхната модернизация, алтернативата е в следващите години чужди армии да пазят нашето въздушно пространство. Това е алтернатива, не я отричам, възможна е.

Водещ: Ами ако нямаш какво да ядеш, няма да си купиш кола, нали?

Пламен Орешарски: Възможно е, възможно е да отдадем нашето въздушно пространство на гръцката и турската армии, те са съюзнически армии, могат те да ни пазят. Но да излезем от секторите, дадох го само за пример.

Водещ: Не, понеже непрекъснато и ваши колеги настояват синдикатите да кажат и тия, които искат заплатите, откъде да се вземат пари и аз най-съвестно следвам вашето указание и питам откъде. Те дават тези два сектора.

Пламен Орешарски: Аз не настоявам на това, аз обръщам внимание на следното. Макроикономическата стабилност е функция на благоразумното водена на няколко типа политики. Най-важна е фискалната политика, втора или може би не е редно даже да ги градираме така, също толкова важна е политиката по доходите, политиката по доходите, ако искаме да поддържаме фиксиран курс, не може да расте скокообразно. Това поставя курса под натиск.

Водещ: Да, де, но ректорът на Софийския университет казва тая седмица не ме интересува финансовата стабилност на държавата, пълна с малоумници. Реакцията, обществената, не ви ли притеснява - десетки хиляди събрани на площадите. Те вече не искат да ви слушат тези хора.

 Пламен Орешарски: Аз заемам позиция...

Водещ: ...по начин, по който не искаха да слушат края на 96-та.

Пламен Орешарски: Нека да ви обясня, аз заемам позиция, която ме натоварва с отговорност, ако не мога да предотвратя, да предупредя обществото какво го очаква. Вие какво искате от мен? Какво искате от вашия касиер в радиото? Да бъде емоционално съпричастен към всеки в радиото и да свърши парите на следващия ден, или да води балансирана разходна политика. Отново ще се върна. Аз имам отговорности да предупредя хората в случая, защото съм също толкова загрижен, колкото и вие, че обществото излиза, постепенно започва да излиза от границите на благоразумните политики. Това виждам като много сериозна опасност за промяна на водената икономическа политика, за промяна на основите на стабилността, поставени през 97-ма година, и за връщане към механизми на догонване на номинални заплати и цени. Тогава всички обедняваме, видяхме го, защо трябва отново да го гледаме. На езика на учителите защо трябва да повтаряме класа.

Водещ: На фона на това, което описвате като състояние на държавата и недостиг на пари, честно казано, аз не разбирам защо ще намалявате данъците? Няма никаква логика от икономическа, от това, което описахте като проблем, който ни води към пропастта, както описахте...

Пламен Орешарски: Ще ви дам един пример. 96-та година корпоративният данък беше 15, 97-ма е 10, днес имаме по-висока събираемост с 50 %. Аз ще ви попитам, ако ги бяхме оставили 15 и имахме 10 % ръст на приходите, как щяхте да коментирате този факт? Висока ставка, за да бъдем емоционално спокойни, че в някой не остават пари, но по-малко приходи за социални разходи. Кое е по-доброто? Ниски ставки на данък, но високи приходи в бюджета или високи ставки на данъка с намаляващи приходи в бюджета? Зависимост на Лафер, която е описана и е азбучна истина, но очевидно ние сме млада демокрация и тепърва учим някои зависимости, които, ако ги коментираме с колеги от старите страни-членки, вероятно ще се присмиват, тъй като ще кажат, да, да, това в първи курс се учи.

Водещ: Ама те се смеят тия държави, в които данъците са по 40-50 %, така ли?

Пламен Орешарски: Но те изпълняват други функции, пак почнахме да сравняваме страни с вековна история на растеж с нашата страна за съжаление, която в историята си само за последния век има няколко кардинални промени в основите си, не само в икономиката на обществото.

Водещ: Да ви кажа в Европа мога да ви дам поне три-четири примера за държави със също много тежки военни режими, промени през последния век, така че това непрекъснато бягане от сравненията може би не е най-точното.

Пламен Орешарски: Ами, да се сравняваме тогава. Не бягаме от такива, примерно съпоставими са България с Португалия, дори Гърция. Съотношението върху заплатите Гърция и Португалия никога не са имало 100 % държавна собственост, която да раздържавяват и да преориентират своите икономики от един икономически блок към друг, това е много съществено сравнение, а по-скоро можем да се сравняваме със страните от бившия съветски блок и една съседна Румъния има производителност на труда по-висока, приблизително толкова, колкото са и доходите.

Водещ: 560 евро пише в. "Пари", че взима един учител в Румъния, при нас се изчисляват на 172.

Пламен Орешарски: Това не са верни цифрите за евра, защото румънските учители взимат леи, това е националната валута...

Водещ: Е, преизчислени...

Пламен Орешарски: Бихте ли ми казали по какъв курс, тъй като леята в момента е в процес на девалвация, това е интересно.

Водещ: Да, курсът ще го проверим после, но въпросът е какво може да си купят с това и те в момента не са в стачка, получиха увеличение, децата ходят на училище, нали гледаме резултатите.

Пламен Орешарски: Мога ли да ви попитам колко увеличение получиха?

Водещ: Толкова, че децата да ходят на училище и така ще се върнем към въпроса, с който почнахме. Какво ще стане, за да тръгнат децата на училище?

Пламен Орешарски: Много удачен пример дадохте. Аз ще ви кажа колко е увеличението. Те получиха увеличаване между 12 и 24 % в различните категории по схема, която не знам в детайли, но може б и не е най-важното това. Между 12 и 24. Само за август...

Водещ: То зависи върху какво изчисляваш процента, нали.

Пламен Орешарски: Само за август девалвацията на румънската лея беше 8 процента, вие направете сметка какво са получили.

Водещ: Е, да но все пак излиза, че са получили повече от това, което вие предлагате - към октомври 10 % , и то с този спор ще влиза или не в базата на заплатите, при положение, че инфлацията ще бъде може би по-висока.

Пламен Орешарски: Ето затова ситуацията наистина е тревожна. Ние говорим от един час е не обяснявам да обясня разлики между фиксиран и плаващ курс, между ниски, сравнително по-ниски доходи, но в твърдо съотношение към евро и доходи номинални, при които валутата е плаваща. Изглежда, наистина е доста сложно и изглежда, наистина икономическата политика в страната в момента се намира на много сериозно изпитание. Отново ще повторя, аз имам някакви отговорности, в тях влиза, ако не можеш да предотвратиш, да предупредиш, за да могат решенията, които в края на краищата ще вземе обществото, да се вземат в условия на по-голяма яснота. Защото това означава и отговорност. Аз се плаша от отговорността, отговорността, защото след година-две ще търсим виновници и искам да предупредя отсега да търсим внимателно виновниците, защото начинът, по който вървим, ме кара да мисля, че е голяма вероятността да търсим виновници.

Водещ: Добре, какво предлагате, за да се излезе от ситуацията, защото вие от всичко обяснихте, че няма решение, което да позволи по-голямо увеличение. Учителите казват ние пък тогава ще стоим на улицата, ще ги подкрепят транспортните работници, вървели в още сектори, какъв е изходът?

Пламен Орешарски: Когато по-голяма част от обществото ги подкрепи, очевидно ще трябва да отвържем политиката по доходите, да отвържем лева от еврото и да, заплатите да растат номинално, без разлика как ще растат стоковите цени. Това е изходът.

Водещ: Такъв изход виждате.

Пламен Орешарски: Не ми харесва, разберете, че има икономически зависимости. Не можем да сме над тях, опитвали сме няколко пъти в историята си, и то в най-новата. Не ми харесва на мен, но още веднъж повтарям. На никого няма да му хареса.

Водещ: Добре де, има едно странно съвпадение, което впрочем цяла седмица се обсъжда, между 96-та и 97-ма година и сега, даже с обсадата около парламента на десетки хиляди хора, със загражденията, които не се бяха появявали десет години. Защо според вас България стига отново до подобен проблем?

Пламен Орешарски: Има няколко обяснения. По-общото, общият фон, наблюдавайки примерно преди две години Унгария, Унгария е най-подходящият пример. Защо? Унгарците се изкушиха да отговорят на обществените очаквания за по-голям ръст на доходите, те увеличиха заплатите между 20 и 30 % на прага на влизането в ЕС. Там надделя нерационалният мотив вече сме европейски граждани, искаме по-високи заплати. Ще отворя скоба, ние също станахме европейски граждани на 1 януари, но се събудихме същите практически. Нищо не променихме в себе си, не беше възможно. Промяната идва с много работа и за сравнително по-дълъг период от време. Това, което стана в Унгария, всичко го видяхме миналото лято. А от средата на 2004-та до сре