Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА

01.06.2013 г.

 

Водеща: И така, уважаеми зрители, започваме с нещо, което стои на дневния ред на всички правителства, но най-вече на новото, защото загадките около това са големи. Става дума за нашите пари, за онзи макробюджет, в който трябва да се пише нашия микробюджет. Ето и разговора ни с министъра на финансите Петър Чобанов.

 

Репортер: Петър Чобанов е новият финансов министър. Пламен Орешарски му повери поста, който сам заемаше в правителството на Сергей Станишев. Така Чобанов стана вторият финансов министър с десни разбирания, в кабинет доминиран от социалисти. Всъщност Чобанов работи отдавна в екип с Орешарски, а в парламента влезе като представител на гражданската квота в БСП. Започна кариерата си като експерт в БНБ. През 2005 г. е назначен от тогавашния финансов министър Пламен Орешарски за директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. За четирите си години начело на институцията Чобанов и екипа му работят за настройването на системата на публичните финанси към тази на европейският съюз, оценяват ефектите от синхронизирането на данъчните закони и т.н. През пролетта на 2009 г. прие председателският пост към Комисията за финансов надзор от Апостол Апостолов. Начело на регулатора бе една година, тъй като впоследствие ГЕРБ смени състава на комисията със свои назначения чрез поправки в закона. Чобанов е един от критиците на предишното правителство заради прехвърлянето на резерва на Здравната каса в републиканския бюджет. Неодобрението му беше насочено и към лични инициативи на бившия финансов министър Симеон Дянков като например тези за използването на сребърния фонд като средство за плащане на външния дълг и за изолирането на българските инвеститори от разпределението на новата емисия глобални облигации през 2012 г. Петър Чобанов е и един от икономическите експерти с най-мрачни коментари за състоянието на българската икономика. Но отхвърля упреците, че е фаталист. Предпочита да нарича себе си реалист. Той е един от най-големите застъпници на идеята за създаването на независима от правителството публична институция за икономически анализи. Познати го определят като дясно мислещ прагматик, за когото изпълнението на бюджета не е крайна цел, а само средство за подпомагане на нормалното развитие на икономиката. Роден е през 1976 г. в Ямбол. Завършва математическа гимназия в града, а след това Университета за национално и световно стопанство, към който от началото на тази година е доцент в катедра Финанси. Темата на доктората му е Системния риск при валутен борд и в процеса на присъединяване към Еврозоната. А сега влиза в студиото на Нова Българска Телевизия.

 

Водеща: И така, уважаеми зрители първо интервю на действащ министър от новото правителство в нашето студио. Това е г-н Петър Чобанов - министър на финансите, здравейте!

Петър Чобанов: Здравейте!

 

Водеща: Много страшна сфера.

Петър Чобанов: Наистина много отговорна, предизвикателна, с много проблеми и много важна за живота на хората.

 

Водеща: Между другото Вие сте финансист, от кариерата, познават ви и други финансисти. Тръгвайки към длъжността имате ли някаква яснота какво заварвате, защото това е голямата въпросителна пред всички. Ние така и не разбрахме в тази кампания накъде отива новото правителство, към какво?

Петър Чобанов: Какво заварваме е още малко рано да се каже, но категорично заварваме много проблеми.

 

Водеща: Много проблеми!

Петър Чобанов: Много проблеми, дупки в бюджета, предстоящи плащания, неяснота относно плащания. Например оценките на приходните агенции за неизпълнението на приходите за тази година са от порядъка на 1 млрд. лв. Тоест планирани, които към момента те смятат, че до края на годината няма как да бъдат изпълнени. Причините са няколко, разбира се. Това е свързано и с процеса на планиране, с по-висок растеж, който е заложен в макрорамката, с малко по-различна структура на икономиката и разбира се с проблеми по събираемостта на приходите, за които и ЕК ни посъветва да вземем мерки само преди два дни, като тези съвети, тези препоръки не идват за първи път. Миналата година те бяха сходни и виждаме, че те се повтарят, т.е. проблемите остават, проблемите трябва да бъдат решавани.

 

Водеща: Г-н Чобанов, кажете, тази събираемост три години и половина повтаряха от опозицията на управляващите: „Нямате събираемост"; „Пада събираемостта", нали това сме го чували непрекъснато, включително от г-н Орешарски като човек, който наблюдаваше процесите. На какво се дължи тази лоша събираемост? На корупция ли се дължи, на невъзможност да се плащат ли тези суми, които трябва да се плащат?

Петър Чобанов: Ами пак отговора не е толкова лесен. Трябва да бъде внимателно анализиран, но се дължи на факторите, които и Вие посочихте, т.е. от една страна може да се дължи и на факта, че бизнесът беше репресиран през тези години. Когато беше направена реформата от тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски, сега премиер и се създаде НАП, той каза ние въвеждаме един принцип на доброволно плащане на данъците. Тогава едва ли не всички казаха: „О, какво е това, това е лозунг... Това може ли да е така... Кой толкова иска да си плаща сам данъците", не напротив - като създадеш ясни правила, като данъчната ти система е опростена, като данъците са ти ниски можеш да подадеш ръка на хората и на бизнеса и да кажеш: „Заповядайте, използвайте това, което ви даваме, но бъдете така добри да си плащате и данъците". По-късно имаше категорично отстъпление от това намерение за равнопоставеност на икономическите субекти, бяхме свидетели на административен натиск, на произвол...

 

Водеща: Направо терор.

Петър Чобанов: Да, в някои случаи направо и терор, за което нали не си го измисляме ние, а по време на срещите с представители на бизнеса, с представители на счетоводната професия те го казват - има много проблеми, бяха правени проверки, тези проверки не бяха насочени към подобряване на ситуацията и повишаване на събираемостта, напротив - те бяха насочени в много случаи към преразпределяне на бизнес. В такава среда е нормално и да се увеличава сивата икономика. Всички изследвания категорично показват, че през последните години имаме рязко увеличение на сивата икономика. На това трябва да се сложи край.

 

Водеща: Дано успеете да го сложите, знаете ли, макар че вашата сфера работи с много конкретни цифри, това са пари и няма как това нещо да е обгърнато с фантазия има една голяма емоция, за да ги има цифрите - това е доверието.

Петър Чобанов: Така е, абсолютно сте права - доверието и очакванията на хората.

 

Водеща: Да и очакване, това са чисто емоционални категории.

Петър Чобанов: Абсолютно, те са много важни...

 

Водеща: Как ще се справите с това?

Петър Чобанов: За съжаление и по време на срещите в предизборната кампания и в сега продължаващите срещи, въпреки че като че ли настроението малко по малко започва да се променя все пак. Като се има предвид експертният профил на министър-председателя, начинът по който той комуникира с публиката, начинът по който ние като министри се опитваме да комуникираме с публиката - с един спокоен, делови, експертен тон. Да видим кои са гледните точки, да преценим кое ще бъде най-доброто, да не сблъскваме умишлено различни социални групи и прослойки, различни професии, както това беше правено от предишното правителство, напротив - да сме отворени наистина към гражданския диалог. Аз и в Пловдив на срещи с представители на бизнеса... тогава, нали, говорихме си. Те имат много хубави, конкретни предложения - малки неща, които могат да подобрят средата. Къде да се пипне в някой режим, какво да се направи. Това ще подлежи на обсъждане, разбира се и при формулирането на управленската програма тези неща залягат, виждаме. Което е хубаво, че препоръките на ЕК съвпадат и няма как да не съвпадат, тъй като това са нещата, които са необходими да бъдат направени в голямата си част. Разбира се, има малки детайли, има някои различия, както често цитираното в последните дни може би единствено голямо различие по отношение на възрастта за пенсиониране. В останалата част от препоръките нещата са казани ясно и категорично и са казани за пореден път. Защото това е една от причините да съвпадат, тъй като компетентен екип, който подхожда с професионално разбиране към изпълнението на задълженията си и отговорностите си естествено е да се вслуша в това, което външни авторитети му казват, особено когато това са неща, които ще подобрят ситуацията в страната. Нали това не е въпроса да се възприеме като някакъв външен диктат, да се възприеме като това, че ние...

 

Водеща: Е, не, ние сме част от тази общност...

Петър Чобанов: ... каже ли нещо Европа, едва ли не ние козируваме. Не е така. Просто това са рационални неща, необходими неща, полезни неща, които трябва да бъдат свършени, за да се подобри ситуацията.

 

Водеща: Сега, няколко въпроса, които са свързани с някои мантри, които слушахме четири години - какво разбирате... и го казахте и Вие, финансова стабилност. Какво разбирате под това понятие? Колко е дефицита, ще теглим ли заем? Нали едни такива простички неща и от къде ще вземем парите за тези помощи, от които хората наистина имат нужда, просто те не издържат физически. Екзистенциално не издържат.

Петър Чобанов: Аз и затова в началните си изяви и преди да бъде гласувано правителството казах, че трябва да си отговорим на въпроса реално имаме ли действителна финансова стабилност. Фискална стабилност най-вече в бюджетната сфера. Тъй като ако видим данните за април за дефицита виждаме, че той намалява спрямо първите три месеца на годината...

 

Водеща: Да, беше много висок.

Петър Чобанов: Да, тогава беше много висок, спадна до около 300 млн. Това се дължи и на сезонни фактори...

 

Водеща: Данъците.

Петър Чобанов: ... данъците се плащат и т.н. Но това в никакъв случай не може да ни успокоява поради няколко причини, първата от които е предходното правителство Борисов най-вече, от части и служебния кабинет са приели над 20 постановления на Министерски съвет, с които преразпределят средства от централния бюджет за конкретни проекти, част от които имат и предизборно звучене и характер. По този начин те на практика са изчерпали онзи ресурс, който всяко нормално правителство си оставя, за да има някаква гъвкавост. Тъй като винаги възникват някакви разходи, има забавяне по някои проекти, които изведнъж тръгват, трябва да се платят а по някога не са планирани. И различни други причини, поради които може да се наложи това. За съжаление в момента каквато е ситуацията в централния бюджет, такъв резерв за преразпределяне няма. Същевременно непрекъснато възниква необходимост от плащания, от намиране на допълнителен ресурс и разбира се трябва да се намери ресурса, за да изпълним това, което обещахме на хората. Тъй като хората има голям процент за риск от бедност, някои от хората наистина са на ръба на оцеляването.

 

Водеща: 50% според Евростат.

Петър Чобанов: Така е. И задължително трябва да им се помогне. В момента правим анализ как това да стане. Но в момента обобщаваме и какви са необходимостите от финансиране. Вчера имахме една среща, едно оперативно заседание с останалите министри и всеки от тях каза, че му трябват пари. И не само пари, а милиони.

 

Водеща: Чакайте. От къде ще ги вземем тези милиони? Сега какво правим? Вие ще бъдете ли фиксиран в този дефицит? Дянков ни побърка с този дефицит.

Петър Чобанов: Аз няма да бъда фиксиран в дефицита, което не означава, че няма да спазвам правилата за стабилност. Но ние трябва да си отговорим на въпроса...

 

Водеща: До къде?

Петър Чобанов: ... къде икономически в момента се намираме и да обвържем състоянието на икономиката със състоянието на бюджета, т.е. ако икономиката е в някакво депресирано състояние е ясно, че й трябва някакъв импулс, който не непременно струва пари, но някога се налага да бъдат похарчени и малко пари. Това е ясно, разбира се, знаем правилата на Европа. Аз съм преговарял лично с тях, защитавал съм нашата национална позиция и пак ще ми се налага да го правя. Но това ще е и основна разлика друга с предишното управление - да имаме ясно формулирана национална политика, която съвпада като посока за развитие с европейската, но да отстояваме и националния интерес. Тъй като без да го отстояваме, само съобразявайки се с мнението на големите, знаме че нали едно правило не може в достатъчна степен да се отразява еднакво на всички, така че ние трябва внимателно да подхождаме към тези въпроси и да казваме в определени моменти „не". Не винаги трябва да казваме „да".

 

Водеща: Добре, г-н Чобанов, ще видим как ще става това. Сложна работа.

Петър Чобанов: Това става с по-голяма аналитичност и разбиране на проблемите...

 

Водеща: Може би с повече аргументи...

Петър Чобанов: Повече аргументи, но по-голяма подготовка и повече внимание върху тези проблеми.

 

Водеща: Сега плашат някои по-окаяни икономисти, с по-крайни възгледи, че заема е най-страшното нещо на света. Страшно ли е за нас да теглим заем, ще се наложи ли?

Петър Чобанов: Заемът не може да е най-страшното нещо, тъй като това е един от начините за финансиране на бюджетния дефицит. Проблемът какъв е, проблемът е, че през февруари много добре знаем как беше изтеглен един заем на пожар...

 

Водеща: И август трябва да се връща, падежът е август.

Петър Чобанов: И така беше изтеглен, че падежът да е август. Тоест за „Добре дошли" на новия кабинет в месеца, за който правят бюджета за следващата година ще трябва да платят, т.е. ние трябва да платим тези над 800 млн. освен това такъв заем, взет в началото на годината до голяма степен, т.е. той не го изчерпва, но изяжда голяма, основна част от лимита за поемане на заеми така или иначе през годината. Т.е. и там трябва да внимаваме какво правим, как го правим, кога какви заеми вземаме, да оправим малко и профила на дълга, кога ще падежират тези заеми, дали през годините, следващата година чака ли ни голямо плащане, не ни ли чака. През 2015 г. така или иначе имаме. Тоест внимателно да се съобрази и това. Предизвикателствата са наистина много. Първоначалният прочит на ситуацията изобщо не е добър, но освен това ще излизат и други неща, които ще трябва да се плащат. Ето днес най-вероятно Росатом официално ще заведе иска в Арбитражния съд срещу нас, ще видим на каква сума ще бъде. Предварителните очаквания са това да бъде около 1,2 млрд. евро. Тоест виждаме, че това са пари, които някога ще бъдат присъдени най-вероятно на Росатом и трябва да излезем по някакъв начин и от тази ситуация. Освен това ще има и други арбитражни дела срещу България, поради факта че беше водена една непоследователна политика, поради факта, че бяха приемани решения в определени сектори със задна дата, което естествено променя цялостното развитие на даден бизнес и естествено един нормален съд отменя подобно становище, т.е. ние можем да очакваме и другаде да възникват подобни плащания. Ние не знаем, както стана популярно предходното правителство нали каза: „Ние като дойдохме намерихме договори в един чекмеджета. Те бяха 2,2 млрд. лв.".

 

Водеща: И вие ли ще ги вадите от чекмеджета?

Петър Чобанов: Не, ние няма да ги вадим от чекмеджетата, защото те не са в чекмеджетата, но трябва да видим тези договори, които са започнати, които са стартирани кога трябва да очакваме плащане по тях, кои са забавени, колко са забавени. Държавата трябва да започне бързо да се разплаща, за да установи една нормалност в отношенията и да могат да протичат нормално финансовите потоци.

 

Водеща: Добре, два въпроса още имам, зная че сте напрегнат с времето. Единия е - ще се наложи ли ремонт на бюджета, както се изразяваме ние журналистите. Ще трябва ли да се преразглежда бюджета до средата на годината.

Петър Чобанов: Все още не мога да отговоря на този въпрос, тъй като анализите продължават. Аз съм възложил в министерство на финансите има много добър експертен екип в това отношение, те проучват възможностите, разбира се трябва да се види част то тези пакети, защото аз предпочитам да разглеждаме мерките в един пакет. Нали, дали ще включват повече енергийни помощи, надбавки за първокласници, увеличение на майчинските.

 

Водеща: Социалната ви програма е много амбициозна.

Петър Чобанов: Амбициозна и необходима. Трябва да видим от кога ще може да се реализира. Задължително това трябва да започне през тази година, за да може да дадем и глътка въздух и на хората, но трябва да видим от къде ще намерим и ресурси, затова работата продължава, тя ще бъде много напрегната докато излезем с конкретно решение.

 

Водеща: Добре и предпоследния ми въпрос -бизнеса всички казват, че е онази основа, върху която може въобще да се тръгне да се излиза от кризата, но този бизнес трябва някак си да се финансира, трябва да получи инжекция. Тази банка за развитие, която е разписана много подробно в програмата от къде ще набере средствата?

Петър Чобанов: Тази банка за развитие има средства и в момента, тъй като тя беше капитализирана 2008 г. като част от антикризисния план. Тези възможности не бяха използвани. Ще видим и там колко средства има, колко са раздадени като кредити, какви проекти са финансирани. Освен това, това все пак е добре капитализирана към момента банка, която може да набере и външен ресурс. Не е задължително държавата да взема заем, за да финансира някакви такива конкретни дейности. Затова е създаден този инструмент, който да използва с високия кредитен рейтинг, който има, със стабилността, която има, с перспективата, която има да спомогне за развитието на малките и средни предприятия, за реализирането на някои инвестиционни проекти, за създаване на фондове за рисков капитал, създаване на фондове за новостартиращи предприятия, т.е. един по-богат набор от финансови инструменти, които са на нейно разположение, но които трябва да станат действащи, за да могат да задвижат и икономиката, т.е. да подпомогнат икономиката да се задвижи, тъй като тя ще бъде задвижена от по-добрата бизнес среда, най-вече и от очакванията.

 

Водеща: От там ли очаквате и приходите в бюджета, които да тръгнат за социални дейности.

Петър Чобанов: Икономиката като се задвижи категорично ще се увеличат приходите в бюджета, но и като се подобри работата на приходните администрации това също ще окаже влияние.

 

Водеща: Е, това ще Ви е най-големия проблем. Честно казано администрацията е...

Петър Чобанов: Така е и затова все още там не е изкристализирало решението кой ще ръководи тази администрация. Предстои да видим, обсъждаме качествата и на съществуващите и сега които изпълняват тези функции, внимателен анализ на работата им ще бъде направена, но това което ще се случи е да поставим ясни цели, които да се изпълними, както за тях, така и разбира се такива цели ще има и към мен. И който не се справя с работата си от там нататък решението е ясно.

 

Водеща: Последен въпрос - знаем, че всички финансови министри са свидливи. Вие ще бъдете ли свидлив и за какво ще бъдете свидлив.

Петър Чобанов: Да, финансовият министър не може да удовлетворява щенията на всички, тъй като няма финансов министър по света, който да може да осигури необходимия бюджет за това. Въпроса е парите да се харчат ефективно, парите да са насочени към икономическо развитие, към икономически напредък. Въпроса е да видим и какви резерви има така наречените паразитни разходи, да видим колко пари се харчат за обществени поръчки, дали тези всичките пари трябва да отиват точно за тази обществена поръчка или тя може да бъде малко по-евтина. Аз имам такъв опит като бях в КФН там успях да сваля цените за основни дейности, които са аутсорснати като почистване, като охрана и т.н. с по 20% средно. Тоест, там имаме възможност да спестим малко разходи от гледна точна на това да не са паразитни и да ги насочим към по-производителни дейности, да ги насочим към развиване на капацитета на тези институции. Разбира се няма да подминем и необходимостта от административна реформа без да искаме да стряскаме излишно хората, но тя трябва да стане бързо, за да може хората да имат ясен хоризонт как ще се развиват и какво точно ще работят, а не постоянно да се подложени на преструктуриране както това беше при предишния кабинет.

 

Водеща: И последен въпрос, г-н Чобанов. Г-н Пламен Орешарски е рицар на книгата, не знам дали знаете това, защото като финансов министър беше убеден и отпускаше прогресивно едни суми, които бяха стигнали до 4 млн. лв. и трябваше да растат през годините, но това прекъсна там някъде, когато приключи мандата, за развитието на... за попълване фондовете на българските библиотеки, защото те нямат никакви средства, а това подпомагаше и българските издателства. Имате ли амбицията да станете рицар на книгата?

Петър Чобанов: Не знам дали трябва да имам някакво подобно звание, но категорично тази практика е много добра. Аз ще проуча какви са причините да бъде прекъсната и какви са възможностите да бъде продължена.

 

Водеща: Аз ще Ви кажа причината - Симеон Дянков се нарича.

Петър Чобанов: Най-вероятно да. Но това е много хубава инициатива. Благодаря, че ми споменавате и споделяте за нея и трябва да действаме и в това направление.

 

Водеща: Много се радвам, защото образованите хора са тези, които ще спасят България, както се говори и за новия кабинет, че там са имено образовани хора. Желаем Ви искрен успех...

Петър Чобанов: Благодаря!

 

Водеща: Да, наистина стискайте парите, но където трябва отпуснете колана, просто вече въздух няма. Хората нямат въздух. Желая Ви искрено успех.

Петър Чобанов: Благодаря!

 

Водеща: Това е успех за държавата.

Петър Чобанов: Така е. Благодаря!

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация