21.04.2013 г.

| БТА | 21.04.2013 г.

 

Въпрос: Министър Христов според прогнози на европейски финансови

институции кризата в еврозоната може да продължи и десет

години. Наскоро се върнахте от заседание на ЕКОФИН, може ли да

ни разкажете какви оценки бяха направени там за финансовата

стабилност на ЕС и какви са перспективите за еврозоната, за ЦИЕ

и за България?         

Отговор: Светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на

публичния сектор, а в някои икономики - и на частния. Това,

съчетано със структурни проблеми, които съществуват в Европа, в

Америка също, потиска икономическия растеж. Тъй като натрупан

дълг относително бавно се съкращава и структурни промени

относително бавно се прилагат, това обуславя очакването в

средносрочен период икономическият растеж в световен план да

няма траектория на бързо възстановяване, а да има по-бавно

възстановяване. Това се вижда и в нашата прогноза, и не е само

локален наш феномен, а е глобален феномен.

                                                                                      

Въпрос: Как реагира на това ЕС като регулации и как ще повлияе

това и на нас?

Отговор: Регулациите във финансовия сектор са малко

по-специфични. В еврозоната върви проектът за така наречения

„банков съюз", като първи етап от него е единен надзорен

механизъм за еврозоната. Той вече е договорен и трябва да

започне да се прилага от следващата година.

Вторият етап е създаване на обща рамка за преструктуриране на

банки и създаването на национални фондове за преструктуриране на

кредитни институции. Тази рамка ще важи за всички държави,

независимо дали са в еврозоната или извън нея. Това обаче се

забавя в известна степен, защото Германия постави условие, че

това може да се случи, ако има промяна в Договора за

функциониране ЕС. Имаше дискусия на ЕКОФИН и всички страни се

обединиха около това условие на Германия. Тъй като такива

промени се случват бавно, вероятността вторият стълб да се

изгради бързо намалява.

Третият етап е обща рамка за схеми на гарантиране на депозитите

- да стане задължително за всички страни предварително да

акумулират средства във фондове за гарантиране на влоговете,

както това се случва у нас - ние сме една от малкото страни в

ЕС, които имат доста високо ниво на акумулирани средства във

фонда за гарантиране на влоговете спрямо размера на депозитите.

Ние сме от страните с най-висока капитализация.

 

Въпрос: Да разбираме ли, че засега не се очакват такива

регулации, които пряко да ни засегнат в близко бъдеще?

Отговор: Не, освен общата рамка за преструктуриране на банки,

която така или иначе ще бъде приета и то за всички 27

страни-членки на ЕС, но единният фонд за преструктуриране ще

бъде само за страните от еврозоната и ще се осъществи след

промяната в Договора на ЕС.

Въпрос: Какви показатели за растеж бяха споменати за еврозоната,

за нашия регион?

Отговор: Перспективата за първата половина на годината е за

отрицателен растеж в повечето страни от еврозоната, като втората

половина на годината се очаква растежът да започне да се

ускорява. Това очакваме да видим и у нас - през втората половина

на годината би трябвало икономиката да ускори темпа на растеж,

така че да постигнем очакваният растеж от 1 процент за тази

година. Несигурността, породена от политическия цикъл, неизбежно

забавя икономическата активност у нас от гледна точка най-вече

на инвестициите, но влияе и на потреблението - когато хората се

чувстват несигурни, отлагат или потискат потреблението си и това

се вижда в данните.

 

Въпрос: Какви са прогнозите на Министерството на финансите за

икономическия растеж, инфлацията, безработицата у нас до края на

годината?

Отговор: Очакванията са вградени в тригодишната рамка, която

вече бе одобрена от правителството - един процент растеж за тази

година, ускоряване през следващата година до 1,8 процента и

през 2015 г. - до 2,9 процента. През 2016 г. се надяваме

растежът да се увеличи до 3,4 процента, но това е траектория на

растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се

изпълнят. Ще имаме траектория на по-плавно възстановяване и

отлагане във времето на възстановяването. Не може да се очаква

достигане на растеж от 5-6 процента в кратък времеви хоризонт.

Инфлацията остава потисната, имайки предвид факта, че вътрешното

потребление е относително с много слаби темпове на растеж. От

разбивки на инфлационните индекси се вижда, че единственото,

което до март има положителен принос за инфлацията, са храните.

Имаме отрицателен принос на стоките с дълготрайна употреба, така

че инфлацията остава ниска. Имаме прогноза за 1,8 на сто

средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя

да се увеличи до 2,7 процента, но все пак остава на много ниски

нива.

 

Въпрос: Как ще се отрази забавеният растеж на заетостта?

Отговор: Докато при предишната прогноза се считаше, че през 2013

г. вече трябва да имаме положителен растеж на заетостта, това

отлагане във времето на възстановяването на икономиката води до

прогноза за 2013 г. за все още отрицателен растеж - тоест спад

на заетостта. За тази година очакванията ни са спад на заетостта

с още 2,4 на сто, а през следващата - минимален растеж от 0,4

процента.

 

Въпрос: При тази прогноза каква трябва да бъде фискалната

политика на страната?

Отговор: Промяната в очакването за растежа води и до промяна в

скоростта, с която се провежда консолидацията - тоест свиването

на дефицита. Това, което е важно да се знае, защото хората го

пропускат, е, че нормалното разбиране за фискалната позиция е

бюджетът да е балансиран - дефицит от два или три процента е

изключение.

Много хора казват, че има възможност държавата да натрупа

дефицит, но ние така или иначе имаме изискванията, които

произтичат от Пакта за стабилност и растеж и от Фискалния пакт,

който подписахме и въведохме с новия Закон за публичните

финанси. Ние имаме ограничения в рамките на този закон и те са -

достигайки някакво ниво на дефицит да започнем да консолидираме

бюджета и да се движим към балансиран бюджет. Сега обаче

процесът на консолидация се забавя, като страната ни ще

съкращава дефицита си много по-бавно, отколкото смятахме през

есента на миналата година.

В момента предвиждаме дефицит от 1,3 процента от БВП и през

следващата 2014 г., един процент през 2015 г. и 0,8 процента за

2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г.

Консолидацията е по-бавна. Идеята е именно тази - когато

икономическата активност е слаба, фискалната политика да не

играе проциклична роля. Говоренето за това как страната може да

реализира висок бюджетен дефицит, за да постигне някакво

стимулиране на икономиката, е в значителна степен несериозно,

тъй като ние имаме ангажименти, произтичащи от Фискалния пакт,

но и опитът показва, че дефицитите задълбочават проблеми в

икономиката, а не ги решават.

 

Въпрос: Допустимо ли е да се достигне 2 процента дефицит?

Отговор: Не е допустимо, защото такъв дефицит може да имаме, ако

имаме силно отрицателен растеж, а икономически растеж от 1

процент не е такъв - той е под потенциалния ни растеж, но не е

отрицателен. Минус два-три процента бюджетен дефицит може да се

реализира, когато икономиката е в състояние на значителен спад -

такова състояние имахме единствено през 2009 г. - спад от 5,5

процента. Тогава имахме и рязко увеличение на дефицита, но с

него идва и ангажиментът към консолидация, който е в общата

финансова рамка на ЕК.

Според мен битува някакво незнание, че три процента е нормалният

дефицит и просто една страна може да имат такова ниво на

бюджетен дефицит, без това да създава негативни последици за

икономиката. Но това е проблем, не само заради общата рамка на

регулация в ЕС, но и чисто икономически - такива дефицити не

помагат на икономиката, те задълбочават кризата, тъй като

реализирането на значителни дефицити неизбежно води до

нарастване на лихвените проценти с последващия негативен ефект

върху фирмите и домакинствата.

 

Въпрос: А кога ще бъде подходящото време за страната ни да влезе

в еврозоната?

Отговор: Позицията ни е ясна от последната година и половина. И

предишното правителство, и БНБ, формулираха аргументирано

виждане по този въпрос, което няма основание да бъде променено и

в рамките на настоящото правителство. Позицията ни е, че

големите промени в еврозоната от гледна точка на въвеждането на

Европейския стабилизационен механизъм и свързаното с това

внасяне на капитал в този механизъм от страните-членки, процесът

на фискална централизация и процесът, към който върви

еврозоната, за данъчна хармонизация, плюс общата нестабилност,

която сега съществува в еврозоната - всичко това всъщност

значително намалява ползите от това една страна бързо да иска да

се присъедини. Докато няма институционална стабилност в

еврозоната - да бъдат създадени новите институции, които сега се

дефинират, и да се изяснят всички нови ангажименти, произтичащи

от тях, е по-добре страната ни да изчака, за да е ясно какви

точно ангажименти ще трябва да поемем с бъдещото си членство в

еврозоната.

 

Въпрос: Казахте, че няма опасност за изпълнението на бюджета за

тази година. Имате ли предварителни данни за първото тримесечие

на тази година? Как се движат постъпленията в бюджета от данъци

и акцизи?

Отговор: Събираемостта на данъците за първите три месеца е 20,1

процента от прогнозираното за годината, докато миналата година е

било 20,7 процента - тоест разликата е минимална, но трябва да

се има предвид, че очакваните приходи в бюджета за тази година

са увеличени с повече от 10 процента спрямо проектобюджета от

миналата година. Така че като цяло приходите се движат в

траекторията, която е очаквана, и оттам възможността за

изпълнение на бюджета, така както е написан, е много голяма.

Няма риск този бюджет да не бъде изпълнен с предвидения в него

дефицит от 1,3 процента за годината. Същевременно няма и данни

да има някакви значителни резерви, които да позволяват

допълнителни разходи. Това беше ясно и в решението на

Министерския съвет, когато отделихме тези 41 млн. лв. - те

трябваше да бъдат пренасочени от други области. Бюджетът, имайки

предвид и по-слабата икономическа активност от очакваната, се

изпълнява добре, но със значително усилие.

 

Въпрос: Прогнозирате ли, че може да се наложи актуализация след

изборите?

Отговор: Не.

 

Въпрос: А как се изпълняват приходите от акциз?

Отговор: Имаше до февруари изоставане на акциза от горива, но

мартенските данни ще покажат, че това изоставане в значителна

степен е наваксано.

 

Въпрос: ЕК възстанови авансово изплатените средства за

земеделските стопани, а в края на август е падежът на

извънредната емисия ДЦК. Ще може ли да поеме фискалният резерв

плащанията по тази извънредна емисия?

Отговор: Парите вече са преведени от ЕК и са във фискалния

резерв. По тази причина той към момента е вече почти 5 млрд. и

300 млн. лв. Предстоят месеци, които са силни от гледна точка на

приходите, така че със сигурност във фискалния резерв ще има

достатъчно пари да бъде платена облигацията през август и в края

на годината резервът да е над нивото, предвидено по закон.

Развитието на данните вече толкова ясно показват това, че не

виждам кой би се наел да го оспорва.

 

Въпрос: Сред мерките на служебното правителство за стимулиране

на икономиката е въвеждането на "златен стандарт за ДДС". Колко

и какви фирми ще бъдат включени в него?

Отговор: Принципите на златния стандарт са дефинирани - той ще

обхваща 100 големи фирми. Тъй като този стандарт ще създаде

различно третиране за тези 100 фирми, ние се обърнахме към ЕК

дали това ще се възприеме като неравнопоставено третиране, тъй

като исторически това се е случвало - да се връща ДДС по-бързо

на определени фирми по определени правила, отколкото на други.

Преди сме имали препоръка от ЕК това да бъде отменено и сме го

отменили. Затова сега искаме да имаме уверение от тяхна страна,

че това няма да се счита за такъв подход за неравнопоставеност и

тази наша политика е в рамките на общите правила.

 

Въпрос: След като този стандарт бъде въведен, какво ще е

отражението му върху икономиката?

Отговор: Не очаквам да има веднага значително влияние, тъй като

тези фирми са големи, добре структурирани и имат добри работни

взаимоотношения с НАП, тъй че те така или иначе много бързо

получават възстановяване, но идеята е да се започне с този

подход и впоследствие да се разшири върху всички изрядни фирми.

 

Въпрос: Какви други мерки могат да бъдат предприети, за да се

ускори икономическият растеж, да бъде стимулиран българският

бизнес?

Отговор: Единственото, което ускорява растежът на една

икономика, е структурни промени, а не харченето на фискални

средства. Това се видя вече във всички страни. Затова Германия

стои относително добре икономически спрямо всички страни в ЕС -

защото Германия премина през голяма структурна реформа в

началото на 2000 г. Тогава правителството на Герхард Шрьодер и

последващото коалиционно правителство на Ангела Меркел

предприеха множество структурни промени в германската икономика,

които са в основата на тяхната стабилността и просперитет днес.

Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства -

до временно раздуване на икономиката, до момента в който

пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се

свива драматично - това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър.

Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато

някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от

правителството генерира растеж. Това не е така. Това е раздуване

на икономиката, което след това болезнено трябва да бъде

коригирано. Това се случва не само в задлъжнелите страни в ЕС,

но вече и в САЩ със съкращаването на разходи, за да се постави

под контрол бюджетният дефицит на страната. Ускоряването на

растежа е обвързано с провеждането на структурни реформи.

 

Въпрос: Близостта ни с Гърция и Кипър какво влияние оказва върху

нашата икономика?

Отговор: Кипър не може да ни окаже директно влияние, а Гърция

вече премина през най-трудните си периоди и влиянието на кризата

там не беше толкова голямо върху страната ни, дори и търговията

между двете страни не намаля толкова много, колкото се очакваше

на фона на спада на гръцката икономика, който е 30 процента -

от 2009 г. досега. От гледна точка на финансовия сектор се видя

също, че не може да има никакъв дестабилизационен ефект.