03.12.2010 г.

Отлагането с 4 г. на проблема с пенсиите на хората с 1-ва и 2-ра категория труд няма да го реши, казва заместник-министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за в. „Сега"

Владислав Горанов е зам.-министър на финансите с ресори бюджет, държавни разходи, финанси на общините и държавно съкровище. Магистър е по счетоводство и контрол от Стопанската академия в Свищов. От 1998 до 2001 г. работи в Министерството на земеделието, а от 2001 до 2009 г. е началник отдел "Социални разходи" към Министерството на финансите.

- Г-н Горанов, нямате ли усещането, че с всеки бюджет се случва едно и също - разпределят се милиони левове по пера, без обаче да се търси сметка дали се постига някакъв ефект с тези пари?

- В Министерството на финансите от 2002 г. насам работим за засилване на ролята на програмното бюджетиране. Още тогава се поде инициатива за разработване на нов Закон за устройство на държавния бюджет, който да замени действащия от 1996 г. Досега това така и не се е случило, въпреки че сме в много напреднал етап. Моята амбиция е да успеем в началото на 2011 г. да представим в парламента за дебат такъв законопроект, който да утвърждава ролята на програмното бюджетиране. То е единственият съвременен инструмент, признат в модерните бюджетни системи, който може да даде отговор на фундаменталния въпрос за връзката между разходите и ползите.

- Какво ви дава увереност, че като отпуснете на МВР догодина допълнително 50 млн. лв. в сравнение с 2010 г., тези пари ще произведат някакъв полезен ефект за обществото?

- Допълнителните разходи за МВР са заради натрупани проблеми от предходни години, свързани с изплащане на обезщетения на напускащите системата. Структурата на бюджета на МВР е такава, че 80-90% от средствата са за възнаграждения, а останалото отива за материално-техническа издръжка. Изплащането на обезщетения, дължими на напускащите системата, е един сериозен ресурс, който трябва да бъде гарантиран, за да не може той да притиска и без това оскъдните средства за материално-техническа база.

Друг е въпросът колко трябва да бъде числеността на кадровия състав на МВР. Така че тези допълнителни средства нямат за цел да променят политиката на МВР, а да решат натрупани проблеми.

- ГЕРБ говори непрекъснато за "пари срещу реформи". Какви са реалните инструменти, които имате, за да наложите подобна политика? МФ ще спира ли например пари на ведомства, които нарушават финансовата дисциплина, каквато възможност ви дава законът?

- Наистина има такава норма, но в моя професионален опит не ми е известно да е имало дори един случай, в който тя да е задействана. Тя по-скоро се ползва като предупреждение към ръководителите на ведомствата, че ако нарушават бюджетната дисциплина, може да се приложи.

Що се отнася до реформите, моето убеждение е, че за тях невинаги са нужни пари. Практиката от последните 1-2 години показва, че когато системите са притиснати до стената от обективна липса на ресурс, това провокира реформаторското мислене у техните ръководители. Ако има достатъчно пари за всичко, както беше в предходните години, когато конюнктурата беше по-благоприятна за фиска, реформи на практика не се случваха, защото нямаше естествени стимули за тях.

- Да разбирам ли, че новите инструменти, които ви бяха дадени с промените в законите за финансово управление и контрол няма да се ползват за политиката "пари срещу реформи"?

- Пак казвам - "пари срещу реформи" или "пари след реформи", или "пари преди реформи" са казуистика. За да се оптимизира болничната мрежа например, трябват ли пари или не? Или ако трябват - за какво точно са необходими? Ако не трябват - кое пречи да се извърши оптимизирането на болничната мрежа? Аз не търся винаги пряката връзка, която обикновено се използва като оправдание, за да не се направи една реформа.

- Каква е истината за критите договори в чекмеджета? Да не се окаже, че и през 2011 г. ще изскочат такива скрити контракти с поети огромни задължения?

- Мога да ви уверя, че нито един министър или ръководител не си позволява да поема ангажименти, за които няма предварително обезпечен ресурс. Първо, защото темата придоби широка публичност и, второ, подобни действия няма как да бъдат скрити занапред. Методиката на Евростат, която се прилага в България от 2007 г. насам, държи сметка за задлъжнялостта и съм сигурен, че през 2010 г. такива нововъзникнали ангажименти без покритие не би трябвало да съществуват. Все пак това ще се разбере със сигурност, когато излязат балансите за 2010 г.

Освен това със закона за държавния бюджет за 2011 г. поставяме ограничения за поемането на нови задължения. Сумата на дълговете на институциите, която не може да бъде надхвърлена в края на 2011 г., е 556 млн. лв. според проектозакона. Това е много сериозна стъпка за засилване на бюджетната дисциплина.

- Това ще реши ли проблема с поемането на нови задължения?

- Да, но тепърва системите за отчетност и контрол във ведомствата трябва да се напаснат към тези нови изисквания. Възможно е в края на 2011 г., когато за пръв път ще може да бъде контролирано ефективно това изпълнение, да се окаже, че ръководители на ведомства са нарушили закона.

- Ще има ли санкции за тях?

- Да, но те могат да бъдат чисто административни. Аз отдавна смятам, че законът за държавния бюджет рано или късно трябва да предвиди административнонаказателни разпоредби. Такива сега няма. Наказанията по отношение на бюджетното законодателство са в други закони и засега са доста ограничени.

- Не се ли нарушават принципите на здравноосигурителния модел с прехвърлянето на резерва на здравната каса в централния бюджет? Излиза, че 7.5 млн. българи се лекуват с парите на 1.5 - 2 млн. души, които реално внасят осигуровки. Други 2 млн. са здравно неосигурените, а за още 4 милиона (деца, пенсионери и пр.) държавата би трябвало да внася осигуровки, които реално не е внасяла, защото са отивали в резерва на НЗОК, който сега престава да бъде здравен резерв.

- В модела на здравното осигуряване водещата дума е солидарност. Затова най-прекият отговор е, че не се нарушава моделът, защото връзка между приноса и ползването не трябва да се търси. Що се касае до натрупаните през годините от стартирането дейността на НЗОК резерви, ние декларирахме ясно желанието да сложим ред в тази система и от началото на 2011 г. здравноосигурителният модел да бъде изчистен от деформациите от последните няколко години.

Голямата диспропорция настъпи с увеличението на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%, като тогава идеята на тройната коалиция беше допълнителните 2% да отидат за частни здравни фондове. Това обаче не се състоя и допълнителните средства създадоха излишък в един от публичните фондове - НЗОК. Този излишък обаче бе за сметка на дефицит от 401 млн. лв. във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване, защото повишаването на здравната вноска бе за сметка на намаляването на пенсионната. Тогава управляващите не намериха воля да дадат въпросните 401 млн. лв. за здравеопазване, защото това означаваше пренастройване на останалите публични разходи, така че тези 401 млн. лв. да бъдат намалени от други пера на бюджета. Това не беше постигнато и оттам тръгна натрупването на диспропорциите.

От началото на 2011 г. ние изпълняваме ангажимент, който поехме към обществото, всички средства, които се събират за здравеопазване, да отиват за здравеопазване. Но и диспропорциите, натрупани преди, искаме да ги изчистим. След като занапред е ясно, че колкото са постъпленията, толкова ще бъдат разходите на НЗОК, на практика натрупаните досега резерви няма да бъдат използвани. Този резерв, който би достигнал към 1.5 млрд. лв. към края на 2010 г., на практика ще остане години напред блокиран, защото, хем няма да може да отива за здраве заради принципа "колкото пари постъпват, толкова ще бъдат харчени", а, от друга страна, няма да може да финансира други публични разходи. Така държавата ще трябва да взима скъпи заеми и да плаща по 70-80 млн. лв. годишно допълнително за лихви, вместо със същите средства да финансираме много по-смислени неща.

- Да очакваме ли нов проектозакон за местните данъци и такси догодина и ако - да, какви ще са принципите му?

- Принципният въпрос дали да има нов такъв закон се свежда до това - какво ново би могло да намери място в един нов закон за местни данъци и такси. Самоцелното писане на нови норми не е разумно. Всъщност крайъгълният камък на този дебат въобще не е дали да има нов закон или не, а само едно нещо - дали част от приходите по републиканския бюджет трябва да бъдат преотстъпени на общините. Докато ролята на централното правителство е да поддържа всички основни социални функции - изплащането на пенсии, финансирането на образованието, на социалните дейности, в т. ч. дори финансирането на общинската администрация, дотогава държавата трябва да има ресурса с постъпленията от данъци да гарантира тези функции. За общините остава да развиват благоустройството си с данъците върху регистрираните на тяхна територия автомобили, сгради и т. н. Иначе ще продължа да задавам въпроса на местните власти коя точно национална политика искат да координират - пенсиите, здравеопазването, социалната политика, за да може заедно със самата отговорност да им дадем и източника за нея. Вероятно помните какви протести имаше до 2003 г., когато общинските служби за социално подпомагане бяха към общините, а не централно - към Агенцията за социално подпомагане, както е сега.

- Преотстъпването на 2% от данъка върху личните доходи, който е 10%, би означавало прехвърляне на 400 млн. лв. към общините, нали така? Няма ли тези пари да отидат в големите общини, където има най-много работещо население?

- Точно така. Идеята, с която ти искаш да разтовариш София от концентрацията, която пречи на живеещите вътре, всъщност се проваля с даването на повече пари на София, защото така ти ще принудиш хората да се концентрират още повече в столицата. Концентрирайки ресурса към икономически най-активните зони, ти още повече ги утвърждаваш.

- Какви са ефектите, които очаквате, от забраната на плащанията в брой над 5000 лв.?

- Основният проблем на неформалната икономика са кешовите обороти, дори когато те съществуват само на хартия. Когато данъчен служител извършва проверка и установи несъответствия, например ако се твърди, че е платен аванс по определена доставка и се дължи възстановяване на данъчен кредит по ДДС на базата на платения аванс, такова плащане в порядъка на милиони сега се доказва понякога само с един разходен касов ордер. Срещу него веднага възниква задължение НАП да възстанови милионите. Ако законът се приеме и търговецът извади пред НАП документ, с който доказва плащане на такъв аванс кеш, автоматично по силата на закона, който предлагаме, ще възникне задължение 25% или 50% от сумата да постъпи в приход на бюджета. Тогава този търговец ще се замисли дали по този начин ще си документира операциите. Неслучайно Великобритания не приема като оборот в собствената си икономика банкнота от 500 евро.

- Решението, което се взе за професионалните пенсионни фондове, не е ли просто отлагане на проблема с още 4 години?

- За съжаление има аргумент за подобна теза. Отлагането на проблема няма да го реши. Няма основания да се смята, че ситуацията ще е много по-добра след 4 г. и че проблемът няма да стои по същия начин, включително и по отношение на размера на пенсиите.

Не мога да приема упрека, че съм против капиталовия модел. Той си има своите предимства, които обаче се проявяват за един по-дълъг период. Ако обаче периодът на осигуряване е кратък, както е при професионалните фондове, и в него се включи един лош икономически цикъл, в какъвто се намираме в момента, предимствата на капиталовите схеми се губят. Те отново ще имат своята роля, но преоценени през един по-дълъг период от време.